Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Снимките, направени от американския професор Констабъл на летящи пътнически самолети, показват, че те често са следени от невидими дискообразни обекти, като явлението се наблюдава главно след излитането и преди кацането на самолета. Невидимите за човешкото зрение НЛО в някои от случаите много ясно отразяват радарното ехо. Ето защо летците на изтребители, излитащи за прехващане на НЛО, не откриват нищо видимо в небето, макар, че на радарните екрани на самолета те ясно се забелязват. При това радарните оператори на Земята през цялото време също виждат обектите на своите екрани.
Понякога невидимите за човека НЛО стават невидими и за радарите, тъй като са в състояние да променят в широки граници честотата на облъчващия ги радарен сигнал при процеса на отражение, като вероятно използват процес на полева темпорална модулация#. В някои от случаите е било наблюдавано пълно поглъщане на радарния сигнал с последващо насочено излъчване в друг диапазон на електромагнитния спектър, при това в посока, различна от посоката, от която идва облъчващият сигнал. При тези случаи при регистрация на насочен радарен сигнал НЛО вероятно създават в корпуса си условия за резонансно енергийно поглъщане на засечената СВЧ вълна. При последвалото освобождаване на поетата електромагнитна енергия чрез модулация вероятно се променя фазовото условие за излъчване на погълнатите кванти. В резултат на това излъчената вълна може да бъде насочена в посока, определена от характера на избраната фазова модулация.
Възможно е НЛО да използват и други видове физични процеси, за да станат радарно невидими. Така например те биха могли да излъчват противофазни на радарния сигнал вълни, които да неутрализират последния. В тези случаи обработката на сигналите от страна на НЛО би трябвало да бъде извършена с невероятно голяма скорост, тъй като съвременните радари, използващи фазирани решетки, постоянно менят честотите, на които работят.
Освен изброените възможности невидимите НЛО са способни произволно да променят структурата си и, преливайки през всички оттенъци на електромагнитния спектър, да преминават от една област на невидимост в друга. Размерите на тези обекти се колебаят от 1 метра до 500 метра в диаметър. При преходите на невидимите за човешкото око НЛО, при които те изменят своята форма, яркост, плътност и положение в пространството, може би се използват бързи процеси на трансформация на енергията. При това преобразуване в земната атмосфера се създава обикновено нискоенергетична плазма, която излъчва инфрачервени лъчи, поглъщащи се от инфрачервената фотоемулсия. Поради ниския интензитет на това лъчение се налага често използването на продължителна до 40 минути експозиция.
В някои от случаите невидимостта на НЛО, движещи се в пространството над земната повърхност с голяма скорост, би могла да се обясни с факта, че човешкото око не успява да отреагира на предмети, които се движат твърде бързо. Така например обект, летящ на височина 100 метра над земната повърхност със скорост 10 км/сек или движещ се с ускорение повече от 20 g, практически е невидим за човека, а в земната атмосфера са наблюдавани скорости на НЛО, достигащи до 60 км/сек, а също така и ускорения на тези обекти до 4000 g.
Съществуват обаче и случаи, при които НЛО постепенно се „стопяват“ пред очите на очевидците. При един от тях например сътрудници от един научен институт наблюдавали приближаващ се към тях светещ обект във формата на диск с две антени. Този обект имал типичен метален блясък. Той увиснал неподвижно близо до тях и бил отчетливо видим. Неочаквано неговите очертания загубили точността си и в течение на две секунди обектът се стопил и изчезнал.
През март 1978 г. в гр. Толиати бил наблюдаван овален обект със светлосин цвят, с диаметър около 150 метра и с точни очертания. Този обект летял на височина 300 метра и с приближаването си към очевидците постепенно ставал прозрачен, така че през него можели да се виждат звездите. При това неговите външни контури оставали точни и ясни. След известно време обектът увиснал неподвижно на височина 100 метра от очевидците и бавно се разтворил напълно във въздуха.
Тези примери на постепенно стопяване на НЛО показват, че тяхното изчезване може да бъде свързано не само с тяхното мигновено отлитане, но и с тяхната способност да стават невидими за човешкото око.
Как би могла да се обясни тази постепенна невидимост?
С определена вероятност може да се каже, че зад нея стоят два физични процеса. Първият от тях е свързан може би с възможността на тези апарати да трансформират постепенно част от масата си, респективно намалявайки плътността си в нашето тримерно фотонно „ф“-пространство, като я прехвърлят вероятно в най-близкото до него тахионно „Т“-октавно пространство чрез изкуствено създадени условия на тахитронно излъчване. В този случай законите за съхранение на масата и енергията привидно биха се нарушили в нашето „Ф“-пространство, но в по-общото „Т-ф“-пространство те биха останали напълно валидни. При подобен процес на „ф-Т“-трансформация гравитационната плътност на обектите намалява може би приблизително осемнадесет хиляди пъти.