Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
От края на шейсетте години с усъвършенстването на турбореактивните двигатели се създава възможност за широко използване на последните в конструкциите на летящи дискове и други подобни апарати. Съществуват сведения, че дисколети с размери около 4 метра, създадени в САЩ, са снабдени с такива двигатели. През 1990 г. американският инженер Фред Баркър е създал летящ автомобил-самолет. Автомобилът е снабден с двигател с мощност около 600 к.с. и е в състояние да прелети без кацане до 2000 км. Пречки по внедряването му в серийно производство няма. Очаква се само разрешение за определяне на въздушни трасета от властите, за да не се получат задръствания и катастрофи във въздуха.
В Русия в момента се провеждат летателни изпитания на апарат с форма на летящ диск. Апаратът е създаден по идея на главния конструктор на Московския авиационен институт Юрий Ишков. Апаратът носи името АЛ-600. Летящият диск ще използва водород като газ пълнител и като гориво едновременно. Диаметърът на диска е 200 метра, а скоростта на полета му около 200 км/ч. Товароподемността на новия апарат ще достига до 600 тона, като подобен товар ще може да се премества на разстояние до 5000 км без междинно кацане.
През осемдесетте години ВВС на САЩ разработват и апарати с нов вид двигатели. Такъв апарат с форма на морска котка е изпробван за първи път в базата НОРД в щата Невада през 1989 г. Той носи името PULGER. По време на полет излъчва звукови пулсации с твърде ниска честота 1–2 Хц. PULGER е предназначен да лети с хиперзвукова скорост до 6 M (шест пъти по-бързо от скоростта на звука във въздуха). Тъй като при скорости над 3 M сегашните турбореактивни двигатели са непригодни, в новия апарат е монтирана комбинирана установка, включваща турбореактивен и правопоточен въздушно-реактивен двигател (ефективен при скорости над 5 M). Последният използва метаново гориво. В зависимост от скоростта автоматизирана система превключва единия или другия двигател. При движение със скорост над 3 M шумът от двигателите на PULGER се чува на разстояние до 25 км.
Според някои публикувани данни през последните десетилетия в САЩ се разработват и изпитват и дисковидни апарати с напълно нов принцип на действие на двигателното устройство. При тези модели източникът на движещата енергия е скрит в самия корпус на летящия диск.
ЛЕТЯЩИ ДИСКОВЕ, ПРОИЗВЕЖДАНИ НА ЗЕМЯТА С НЕКОНВЕНЦИОНАЛЕН ПРИНЦИП НА ЗАДВИЖВАНЕ
По публикувани данни още през петдесетте години на нашия век военното ведомство на САЩ започва разработка на летящи дискове със съвършено нов принцип на задвижване. Използвайки данните от изследванията на катастрофирали извънземни кораби през периода 1947–1953 г. и новите концепции във физиката ръководните кръгове на САЩ започват разработки по свръхсекретния проект „Суивъл“.
По същество този проект цели създаването на апарати, подобни на тези на извънземните, с които да може да се пътешества в пространството и времето. В периода 1953–1965 г. е направен качествен пробив в областта на фундаменталните науки, който е позволил да се създаде познатата ни „машина на времето“ от романа на Хърбърт Уелс.
В началото на 1960 г. една от програмните групи на проекта „Суивъл“ извършва първия успешен експеримент с малък прототип на апарат, пътуващ във времето и пространството. Вероятните принципи на пътуване във времето с този апарат, както и на корабите на извънземните, са разгледани подробно в главите от настоящата книга, които третират възможното принципно устройство на хроналните антигравитационни двигатели на НЛО.
От публикуваните материали следва, че през 1966 г. в американските секретни лаборатории е създаден първият хронален двигател, подобен по принцип на действие на двигателите, използвани в извънземните кораби.
След провеждане на редица изследвания през 1966 г. проектът „Суивъл“ е разделен на три основни програми, отнасящи се до възможностите на апарата да пътува в миналото, в бъдещето и в други измерения на космическото пространство. Първата програма под название „Троянски кон“ е имала за цел да се хронопортира модул или летяща лаборатория в миналото на нашата планета. Втората програма има за цел да се извърши хронопортация с подобен модул в непосредственото бъдеще на планетата. Третата програма, наречена „Марко Поло“, е имала за цел да се извърши пътуване в друго измерение на пространството, вътре в нашата Галактика.