Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Така например през май 1973 г. в щата Сао Пауло (Бразилия) свидетелят Паперу, връщайки се с колата си вкъщи, видял висящ във въздуха обект с дисковидна форма с диаметър около 10 метра. Той изумено наблюдавал как от долната част на обекта в посока към колата му се насочил ярък светлосин лъч с диаметър около 20 см, под въздействието на който колата му станала прозрачна. След това Паперу загубил съзнание и бил докаран в болницата, където на неговия корем и на гърба му открили две големи пурпурносини петна.
Разгледаните случаи могат да бъдат обяснени с наличието на мощно ротиращо възбуждащо поле, което вероятно създава условие за гореспоменатия физичен процес на „Ф-Т“-трансформация на пространството, през което се разпространява. С подобен процес на трансформация вероятно могат да се обяснят и наблюдаваните случаи, при които лъчите, изпускани от НЛО, са преминавали безпрепятствено през различни непрозрачни прегради и са осветявали намиращото се зад тях пространство. Към тази категория от случаи може да се причислят и тези, при които лъчите от НЛО са осветявали околната местност по особен начин, без да образуват сенки. (От обяснението на процеса на трансфазерна хронална модулация# следва, че светеща плазма се образува само където се пресичат лазерните лъчи, преминаващи през трансфазерните матрици#, и където напрегнатостта на електричното поле достига указаните гранични параметри.)
Зафиксирани са също и такива случаи, когато изпусканите от НЛО лъчи не са осветявали предметите, към които са били насочени. Тяхното обяснение може би се крие във факта, че краищата на подобни лъчи са обикновено строго отсечени по посока на своето разпространение, противно на известните ни физични закони от геометричната оптика, тъй като вероятно са хронално модулирани. В описаните случаи модулацията може би е била извършена така, че лъчът да спре своето разпространение преди досега с всяка от точките на повърхността, към която е бил насочен.
Може да се приеме, че невидимите НЛО съпътстват нашето развитие отдавна и постоянно, така както и видимите. По-точно те вероятно представляват едни и същи апарати, движещи се през различни измерения на времето и пространството, използвайки различни носители.
Подобни апарати, пътуващи към миналото, биха могли да бъдат закотвени гравитационно към определена отправна точка на Земята. Тогава във всеки момент компютърната система на съответния кораб на базата например на течнохелиев жироскоп би изчислявала корекцията на неизбежното пространствено отместване на кораба при пътуване към миналото или към бъдещето.
Апаратът при такова положение би могъл да виси невидим над земната повърхност, като изпуска само тахитронни лъчи, подобни на Черенковското фотонно излъчване, характерни за случаите, когато имаме преминаване на частици със скорост, близка до тази на светлината във вакуум, през среда с по-ниска скорост на разпространение на електромагнитните кванти. Освен това около апарата би съществувало и слабо невидимо инфрачервено излъчване.
С подобно разглеждане може да се обясни следният случай, станал в едно градче в Сицилия през осемнадесети век с Алберто Гардони — сръчен занаятчия, който се занимавал и с алхимични опити. На 3 май 1753 г. той направо изчезнал на една поляна пред очите на жена си, местния граф и многобройната прислуга. Присъстващите на събитието претърсили близката околност, но не открили никаква дупка, където би могъл да падне. „Вдовицата“ скоро се оженила отново, а дъщерята останала в имението на графа като гувернантка.
Точно след двадесет и две години Алберто отново се появил на мястото, откъдето изчезнал. Заварил къщата изоставена, а работилницата си порутена, което много го изненадало. Когато влязъл в замъка, старата господарка веднага го познала, тъй като изобщо не се бил променил. Разбрал, че графът и жена му вече не са живи и че той самият отдавна е смятан за починал. Не можел да го проумее.
Срещата с дъщерята била неприятна. Тя не можела да повярва, че той е неин баща и повикала стражата. Тъй като той продължавал да упорства, го закарали в лудницата.
Докторът, отец Марио, при който той изкарал следващите 7 години в единична килия, открил, че става дума за необикновен случай. Преместил го в друга по-добра стая и се опитал да го разпита къде е прекарал времето през близо двадесетте години на изчезването. Алберто отказал под предлог, че, ако каже, ще го обявят за ненормален. Тогава отец Марио му поставил условие, че ще го освободи, ако разкаже истината.