Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Гравитационната плътност на най-тежкия известен химичен елемент в природата осмий (Os) е 22,57 грама/см3 и е 251056 пъти по-голяма от плътността на най-лекия елемент водорода — 0,00008988 грама/см3, който е прозрачен газ. При близо 18000-кратно намаляване на плътността на осмия той би бил станал плътен колкото атмосферния въздух или от порядъка на 0,00125 грама/см3. Средната плътност на въздуха при нормално атмосферно налягане и при температура 20°C е 0,00123 грама/см3 и е около 14 пъти по-голяма от плътността на най-лекия елемент водорода.
Намаляването на гравитационната плътност на химичните елементи, от които е изграден корпусът на НЛО, с близо 18000 пъти би довело респективно и до намаляване на тяхната оптична плътност с над сто пъти, като зависимостта е нелинейна и в нея взима участие константата на фината структура. Нелинейността на процеса се определя от различната диелектрична проницаемост на химичните елементи, от които е изграден корпусът на НЛО. С намаляване на оптичната плътност на обектите съответно тяхната прозрачност би се увеличила. При коефициент на пропускане на тялото от порядъка на 98,6%, окото на човека не е в състояние да забележи подобен обект# (Квантовата ефективност на човешкото око за видимата част от спектъра при средна дневна осветеност е около 0,5%, а през нощта се движи в границите до 3%. Това означава, че през деня от всеки 200 фотона от видимия електромагнитен спектър, попаднали в окото му, човек вижда само един. През нощта съответното съотношение е до 33 към едно. Ниската квантова ефективност на човешкия орган на зрение дори във видимия спектър се определя основно от ефективното сечение на захват на рецепторните клетки в ретината на окото. Средностатистическото разстояние между рецепторите с колбичковидна форма, отговорни за дневното цветно зрение, е около 5 микрометъра, а на пръчковидните клетки, отговорни за нощното зрение, е около 2 микрометъра. В същото време тяхното ефективно сечение, както и ефективното сечение на падащите светлинни кванти е под един квадратен микрометър. Може да се приеме, че във видимия спектър светът е много по-ярък и контрастен, отколкото го възприемаме и поради особеностите на нашите органи за зрение ние не сме в състояние да го наблюдаваме такъв, какъвто е. — Бележка на автора). В същото време трябва да се има предвид и че с намаляване на плътността на НЛО тяхната отражателна способност също би трябвало да намалява чувствително.
Вторият основен физичен процес, отговорен вероятно за невидимостта на извънземните кораби, е възможността им да модулират спектъра на собственото си излъчване чрез делене на вълновия цуг# на фотоните, които отделят. Това делене може би се осъществява чрез свръхскоростно пространствено девиационно# отместване на атомите на тялото при свръхбързи процеси на кохерентно трансфазерно# възбуждане. Тези процеси на синхротронно трансфазерно възбуждане може би са свързани със самата работа на хроналните антигравитационни двигатели на тези апарати. При този процес законът на Планк
E = hy
претърпява известни изменения за енергията на отделните излъчени фотони, тъй като се получава дробна квантова енергия в пространственото разпределение на вълновия им цуг. Въпреки това законът за запазване на енергията в нашето пространство при този процес се запазва, понеже излъчените фотони се разделят на дробни кванти или се посукват в пространството. В резултат на тези процеси излъчените фотони не могат да бъдат възприети от човешкото око, тъй като атомите на рецепторните клетки не могат да бъдат възбудени качествено поради нарушение на условията за пространствена възбудимост на атомите. За това, че при НЛО се наблюдават подобни процеси, говори следният случай:
През 1957 г. американски разузнавателен самолет РБ-47, прелитащ по курс над щатите Мисисипи, Луизиана, Тексас и Оклахома, в течение на час и половина бил следен от НЛО. Неизвестният обект бил фиксиран от радиолокаторите в отделни положения — отдясно, отляво, отзад и пред самолета, въпреки че неговата траектория между тези положения не се е проследявала. От време на време обектът бил наблюдаван визуално от екипажа на самолета, който, опитвайки се да преследва апарата, извършил кръг в района над Далас. Апаратурата на електронното разузнаване ELINT, монтирана на самолета, зафиксирала честотата на излъчване на този обект, равна на 3000 МХц, с честота на повторение 600 импулса в секунда, като излъчването се характеризирало с голямо радиално отместване.