Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
В периода 1969–1973 г. с хроналната капсула за двама астрохронавти са извършени шест хронопортации в пустинята Мохаве. При тези хронопортации фиксирането на апарата на избраната височина от 244 метра е извършвано с помощта на избран гравитационен маркер — контактна точка. Обикновено тя е представлявала свръхплътна скала от пустинята, за която е доказано чрез изследване на биологичните породи и чрез радиоизотопен анализ, че през времето на хронопортация е съществувала и не е изменяла положението си спрямо околното пространство. Към тази скала с помощта на лазерни фиксатори и с микрогравиметрични приемници, свързани към компютърната система на борда на апарата, във всеки момент са внасяни корекции в силата на възбуждане на ротиращото поле на хроналния двигател на капсулата.
Така след продължителна техническа подготовка се стига до историческия първи полет на американските астрохронавти във времето на Иисус Христос. Този първи полет, извършен в Йерусалим, е продължил 11 денонощия. За контактна точка (гравитационен маркер) е бил избран малкият площад, който се затваря от осмоъгълната джамия, наречена „Възнесение Господне“. Висока стена обгражда площада отпреди времето на кръстоносните походи. На 30 януари 1973 г. веднага след експедициите „Аполо“ в 23,00 часа по Гринуич хроналната капсула е започнала да се издига към небето до установяването й на височина 244 метра. В 23,03 часа централният компютър на борда на капсулата е задействал системата за осева инверсия на частиците на равнището на размерите на Планковата константа. При този скок в миналото капсулата се е върнала назад във времето със 709137 дни, или по-точно — със 17099289 часа. Така на екрана на бордния компютър двамата астрохронавти са видели датата 30 март 30-та година, четвъртък, 23 часа 03 минути 22 сек. Ако един страничен наблюдател се е намирал близо до хроналния модул по време на прехода и инфрачервената маскировъчна система не е включена, в мига на прехода на инверсия на масата ще види как модулът, видим дотогава, буквално ще изчезне пред очите му. Само в мига на прехода се е чувал грохот, близък до звука на изтребител, преминаващ звуковата бариера.
Задачата на единия астрохронавт от екипажа била да поддържа системите на капсулата, а на другия била да извърши проследяване и заснемане на живота на Иисус Христос в последните му дни — разпъването му на кръст и възкръсването. Операцията е приключила успешно. След завръщането си от миналото двамата астрохронавти направили нов полет, но този път към близкото бъдеще на Америка. От този полет те разбрали датата, на която ще починат. Първият астрохронавт е починал от лъчева болест четири години след първия полет — през 1977 г., а вторият четири години по-късно — през 1981 г.
Експедицията „Марко Поло“, стартирала малко време след успешното завършване на голямото пътешествие от операция „Троянски кон“, използвала подобен по вид апарат на хроналната капсула. Но за разлика от първия път тя е била в състояние да се транслира както в нашето пространство, така и в други измерения на пространството. Разликата в принципа на действие на този апарат е била в скоростта на вихровото възбуждане на хроналното поле. Тази скорост е била от порядъка на 17315 C0, където C0 е скоростта на светлината във вакуум.
При експедицията „Марко Поло“ астронавтите са били подложени на мощно ускорение, достигащо до 245 м/сек2, или претоварване от 24 g за нищожно кратко време (хилядни от секундата). Максималното претоварване, което може да понесе човек, е около 9 g. Поради това астронавтите, пътуващи в пространството, са били снабдени със специални костюми и дори със специална система за изкуствено бинокулярно виждане, осигуряваща контрола дори при върхови претоварвания. Възможностите на новосъздадената техника са фантастични от гледна точка на обикновения човек.
След първите експедиции хроналните модули са усъвършенствани както принципно, така и технологично. По-новите модели са се захранвали вече от синергетични# реактори. Всъщност по отношение на принципите на придвижване в пространството и времето между новосъздадените апарати и НЛО, създадени от извънземните, не съществуват вероятно големи принципни различия. Разликите се дължат по-скоро на технологичното съвършенство на извънземните кораби, основаващи се на технологии от Космоса. Така например сплавите, от които са изградени извънземните кораби, съдържат метали с фантастична чистота, която може да се постигне само в дълбокия Космос.