Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
В периода 1966–1969 г. създаденият модул за хронопортация във времето претърпява няколко различни модификации. В резултат на това през 1969 г. след стотина пробни изпитания в базата „Едуардс“, намираща се на 80 мили североизточно от Лос Анжелис, е приет окончателен вариант на сфероидален модул за двама астрохронавти.
Хроналният модул е бил с тегло 1360 кг и диаметър около 4 метра. Той имал телескопични опори с дължина 3,96 метра и бил снабден с два турбинни реактивни двигателя за набиране на височина SF-200-2V и „Джи-85“, осигуряващи 84% от подемната тяга при издигане в атмосферата. Останалите 16% се осигурявали от две спомагателни химични ракети, работещи с водороден прекис с тегло 227 кг, закрепени към основната конструкция на капсулата.
Осем малки ракетни двигателя, разположени странично под наклон и задвижвани с перхидрол, са контролирали наклона и са стабилизирали положението на апарата в пространството. Всеки от тези двигатели е можел да бъде спрян и пуснат в самостоятелно действие от индивидуален соленоиден клапан, осигуряващ реверсивен режим. В резултат на изпитанията е установено, че най-удобната височина за хронопортация на създадения апарат е 244 метра над земната повърхност.
Тази височина е определена въз основа на точността на определяне на координатите при „ф-Т-Д“-трансформация# във времето спрямо определена фиксирана точка. Избраната височина гарантира невъзможността да се попадне в твърда маса при излизане от хронопортация.
За достигане на тази височина, както казахме вече, при първите опити е използван двигател „Джи“ с мощност 85 кВт и турбинен двигател от струйно-ракетен тип SF-200-2V, производство на „Дженерал Илектрик“. Последният е бил монтиран в хроналната капсула вертикално и е позволявал бързо и силно низходящо и възходящо движение.
Времето, необходимо за излитане, издигане и позициониране преди фазата на прехода във времето е било от порядъка на 300 сек. Турбината SF-200-2V, както и хроналният двигател при първоначален пуск са били захранвани от ядрен реактор SNAP-10A. Този реактор за първи път е изпробван в Космоса на 3 април 1965 г. Той е първият от този тип, на който е монтиран предпазващ от лъчите щит между реактора и термичните елементи, изградени на базата на силиций и германий. При този тип реактори се използват полупроводникови елементи, които се загряват от температурата, получена при разпадането на радиоактивни изотопи.
Реакторът SNAP-10A достига критичен момент 5 часа след включването му, като мощността му се стабилизира, след като изминат 140 часа. Реакторът е в състояние да дава 500 кВт енергия в продължение на 725 часа. Периодът на полуразпадане на използвания изотоп е 162 дни, поради което целият реактор е имал време на живот около 3 месеца.
При създадените по-късно реактори се е използвал стронций-90 с време на полуразпадане 28 години и плутоний-238 с период на полуразпадане 90 години. Хроналната капсула е била покрита със сфероидална черупка мембрана, наподобяваща корпуса на дисковидните НЛО. В нея е бил скрит източникът на хроналното поле, създаващ високоскоростен електромагнитен ротиращ вихър със скорост, която е хармонична от по-висок порядък на светлинната и съвсем близка до граничната скорост на електромагнитните вълни във вакуум за избраният порядък. Този вихър е бил управляван чрез СВЧ-генератор, управляван от компютър. Въртящата се мембрана е имала за цел да екранира корпуса на капсулата чрез преобразуване на голяма част от електромагнитния спектър от видимата област до радиовълните в инфрачервено топлинно лъчение с дължина на вълната над 700 нанометра.
Това преобразуване е позволявало апаратът да стане невидим както за човешкото зрение, така и за радарните станции. Мембраната, покриваща корпуса на хроналната капсула, е била с дебелина 3,29 мм. При излъчването на топлинна енергия нажежаването на мембраната е трябвало да отстрани и унищожи всички микроби, полепнали по повърхността на кораба при хронопътешествията. Неволното пренасяне на подобни организми в друго време би могло да причини непредвидими последици от биологичен характер за историческия ход на събитията.
Мембраната, служеща за покривало на капсулата, е имала много специални структурни свойства. Тя е съдържала фина клетъчна мрежа. Никой от елементите на тази мрежа не е заемал обем, по-голям от 0,07 мм3. През стените на клетъчната структура е протичала втечнена смес със специален състав, служеща за охлаждане на подмембранното пространство. Керамична по състав, мембраната около апарата била с висока точка на топене — 7260,64°C, и е имала много висока излъчвателна способност. Топлопроводимостта на керамичната сплав е била много ниска — 0,00000207 кал/см/сек. С помощта на мембраната енергетичното излъчване на апарата е било поглъщано в много широк диапазон. За целта е била използвана и система на охлаждане чрез изпаряване на течен литий. Освен това в черупката, покриваща апарата, е имало вграден слой от колоидална платина, разположен на 1,08 мм от външната повърхност.