Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))

Трябва да се има предвид, че процесите на преход към невидимост на НЛО вероятно са свързани тясно с режимите на работа на двигателната система на извънземните кораби. В основни линии се предполага, че тези режими са два. Първият от тях се използва при преход на тези кораби в пространството, а вторият при преход във времето.

При първия преход корабът би могъл да премине от една точка на нашето фотонно „ф“-пространствено измерение в друга негова точка, като направи полеви скок от нашето пространство, в друго пространство, характеризиращо се с други основни носители, като тахионите например, и след нов скок отново премине в познатото ни пространство. При използването на тахионни „Т“-носители от даден кораб вероятно могат да се достигат скорости 17315 пъти по-големи от скоростта на светлината във вакуум, тъй като се предполага, че скоростта на тахионите е именно такава. Следата на обект, летящ с такава скорост в тахионното „Т“-пространство, в нашето измерение би се наблюдавала вероятно като поток от неутрино.

При втория възможен режим на полет на НЛО, характеризиращ се с пътуване във времето, подобни преходи през други пространства вероятно не винаги биха били необходими. Така например при пътуване към бъдещето даден апарат или кораб може да остане изцяло видим в нашето фотонно „ф“-измерение. Известно е, че всеки кораб, изпратен от нас в Космоса, по същество се придвижва по оста на времето с милионни от секундата в нашето измерение. Този факт е доказан многократно при опитите за сравнение, извършени със синхронизирани атомни часовници, монтирани на изкуствени спътници и съответно върху повърхността на планетата. Тези опити доказват по блестящ начин валидността на теорията на относителността на Айнщайн. При преход към миналото на нашето измерение по всяка вероятност обаче е задължително преминаването през допълнителното на него Д-пространство. Характерно за последното е, че при разглеждане на двойния светлинен конус на Минковски# то е разположено конусообразно перпендикулярно на него, като пресечните точки на двойните конуси на двете пространства „ф“ и „Д“ се припокриват.