Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Трябва да се има предвид, че процесите на преход към невидимост на НЛО вероятно са свързани тясно с режимите на работа на двигателната система на извънземните кораби. В основни линии се предполага, че тези режими са два. Първият от тях се използва при преход на тези кораби в пространството, а вторият при преход във времето.
При първия преход корабът би могъл да премине от една точка на нашето фотонно „ф“-пространствено измерение в друга негова точка, като направи полеви скок от нашето пространство, в друго пространство, характеризиращо се с други основни носители, като тахионите например, и след нов скок отново премине в познатото ни пространство. При използването на тахионни „Т“-носители от даден кораб вероятно могат да се достигат скорости 17315 пъти по-големи от скоростта на светлината във вакуум, тъй като се предполага, че скоростта на тахионите е именно такава. Следата на обект, летящ с такава скорост в тахионното „Т“-пространство, в нашето измерение би се наблюдавала вероятно като поток от неутрино.
При втория възможен режим на полет на НЛО, характеризиращ се с пътуване във времето, подобни преходи през други пространства вероятно не винаги биха били необходими. Така например при пътуване към бъдещето даден апарат или кораб може да остане изцяло видим в нашето фотонно „ф“-измерение. Известно е, че всеки кораб, изпратен от нас в Космоса, по същество се придвижва по оста на времето с милионни от секундата в нашето измерение. Този факт е доказан многократно при опитите за сравнение, извършени със синхронизирани атомни часовници, монтирани на изкуствени спътници и съответно върху повърхността на планетата. Тези опити доказват по блестящ начин валидността на теорията на относителността на Айнщайн. При преход към миналото на нашето измерение по всяка вероятност обаче е задължително преминаването през допълнителното на него Д-пространство. Характерно за последното е, че при разглеждане на двойния светлинен конус на Минковски# то е разположено конусообразно перпендикулярно на него, като пресечните точки на двойните конуси на двете пространства „ф“ и „Д“ се припокриват.
Какво е характерно за излъчването около НЛО при започване на скокове между измеренията. При преход в космичното пространство или във времето около тези кораби се излъчва първоначално нискочестотно циклотронно# лъчение, което след известно време преминава в синхротронно#, характеризиращо се със силна линейна поляризация# и пространствена кохерентност#. Една от особеностите на синхротронното лъчение е, че то пулсира с много висока честота от порядъка на няколко десетки милиона трептения в секунда. При определена гранична стойност на квантова бифуркация# чрез фазов преход# вероятно синхротронното# лъчение се изражда в тахитронно# лъчение. Вълните на това лъчение се предполага, че са четириполюсни и се характеризират с две скорости на разпространение по направлението на излъчване. За разлика от синхротронното лъчение то притежава двойна поляризация, която е свързана с двойната му кохерентност.
Синхротронното излъчване би могло да бъде регистрирано чрез свръхбързи спектрални анализатори с поляризационни филтри върху тях. Тахитронното излъчване би могло евентуално да се регистрира чрез диамантени или сапфирени детектори и ефективни неутринни детектори. Използването на диамантените детектори при подобна регистрация се определя от специалните физични свойства на този скъпоценен камък. Диамантът е с най-висока твърдост по скалата на МОС, където има най-големия коефициент — 10. Той е с най-малкия температурен коефициент на разширение и е с най-нисък топлинен квантов шум на ядрата на атомите, от които е изграден. Диамантът притежава най-големия коефициент на пречупване на светлината — 2,47, поради най-ниската скорост на разпространение на електромагнитните вълни в него, която е около 122000 км/сек. Освен това в този кристал звуковите вълни се разпространяват с най-голяма скорост и по трите му оси. Тази скорост е от порядъка на 18,6 км/сек. Във въздушна среда скоростта на звука е около 333 м/сек. Подложен на облъчване с ултравиолетови лъчи и поставен на тъмно, диамантът започва да флуоресцира в зелен цвят, а под действието на гама-лъчение той започва да излъчва синя светлина.