Полунощ в стаята на сенките
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полунощ в стаята на сенките». Краткое содержание книги:
— Аз не съм всички хора — напомни й Диклън и преди Лена да успее да се отдръпне, я притисна към себе си. — Обичам те.
— Престани, Диклън.
— Не мога.
— Не съм достатъчно добра за теб. Не съм добра за никого и не искам да бъда.
— Това е разковничето, а?
— Да.
Диклън се протегна и опипа ключето, което висеше на врата й.
— Сърцето ти е било разбито, но не от мъж, а от жена. И сега искаш да го заключиш, за да не приемеш предлаганата любов. Чувстваш се в безопасност така. Ако не обичаш някого, какво значение има дали ще те напусне? Но това те прави страхливка, Лена.
— И какво от това? — извика тя, като бутна ръката му настрани. — Този живот си е само мой. Живея го както искам и се справям чудесно. Ти си романтик, скъпи. Под здравия разум на янки и скъпото образование, си истински романтик. Не вярвам в мечти. В някой от тези дни ще се събудиш в огромната си къща и ще се чудиш за какво, по дяволите, ти е притрябвала. После ще побегнеш обратно към Бостън и правото, ще се ожениш за някоя изискана дама на име Александра и ще си родите няколко чудесни дечица.
— Забравяш кучето и котката — меко каза Диклън.
— Ох! — вдигна ръце тя. — По дяволите!
— Съгласен съм. Първо, единствената Александра, която познавам, има зъби като кон и ме плаши. Второ, това, което ще направя, е да живея в тази огромна къща с теб. Ще си имаме семейство. А за кучетата ще помислим.
— Това, че повтаряш нещо непрекъснато, няма да го превърне в истина.
Диклън се ухили весело.
— Обзалагаш ли се?
Лена осъзна, че у Диклън имаше нещо адски силно и заплашително, когато магарешкият му инат пробиеше възпитаните маниери.
— Отивам на работа. Стой далеч от мен известно време. Прекалено раздразнена съм, за да се разправям с теб.
Диклън я пусна да си тръгне. Засега му беше достатъчно, че гневът й към него бе пресушил сълзите в очите й.
Глава 15
Ню Орлиънс, 1900
Жулиен беше пиян — предпочитаното му състояние. В скута му седеше полугола проститутка и той държеше едната й тежка гърда. Старият негър свиреше жива мелодия на пианото и звукът се смесваше приятно в главата му с женския смях.
Въздухът ухаеше на пури и дразнеше желанието му да запали. Но не можеше да събере сили да се протегне към пурите, нито дори да заведе проститутката горе.
Фактът, че отново беше без пари, не го притесняваше много. Беше редовен посетител на бардака и винаги си плащаше сметките. За момента кредитът му тук бе добър.
Беше избрал проститутката руса и закръглена, лишена от мозък. Смяташе, че по-късно, когато я яхнеше, нямаше да види лицето на Абигейл.
Не и този път.
Жулиен отпи нова глътка бърбън и ощипа зърното на блондинката. Тя изписка и го плесна игриво по ръката. Той също се захили весело, но в същия момент влезе Люсиен.
— О, моят свят брат — промърмори Жулиен завалено.
После отпи щедра глътка от уискито и загледа как Люсиен клати глава отрицателно към червенокосата хубавица, която се бе спуснала към него.
Жулиен си помисли, че брат му изглежда блед, златист и красив в мъглата от дима и на фона на крещящите цветове.
После се зачуди дали Каин бе гледал Авел със същото отвращение, което той самият изпитваше сега.
Жулиен зачака, като полюляваше блондинката на коляното си и стискаше гърдата й, докато Люсиен оглеждаше салона. Най-после погледите им се срещнаха и сякаш се удариха един в друг. Жулиен би могъл да се закълне, че чу звука на две саби, ударили се в битка.
— Какво е това? — попита той, когато Люсиен се доближи до него. — Най-после реши да се присъединиш към нас — простосмъртните? Брат ми се нуждае от напитка и жена! — извика той. — Макар да се съмнявам, че знае какво да прави с тях.
— Посрамваш и себе си, и семейството, Жулиен. Изпратен съм да те отведа у дома.
— Не се срамувам да платя на някоя курва — отвърна Жулиен, като остави чашата си и прокара ръка по бедрото на блондинката. — Но ако се бях оженил за такава, това вече щеше да е друг въпрос. Но ти ме изпревари тук, братко, както и в много други неща.
Лицето на Люсиен пребледня.
— Не говори за нея в това място!
— Брат ми се ожени за една курва от блатото — каза Жулиен, като дръпна към себе си блондинката, която се опитваше да се измъкне от него.
Усети как лудо бие сърцето й под ръката му. Очевидно сблъсъкът между двамата братя я плашеше.
А ужасът й го възбуди много по-силно от обещанията, които бе прошепнала в ухото му.
— Люсиен, гордостта на семейство Мане, доведе курвата си у дома, а сега хленчи, защото тя го изостави заради друг и го насади с незаконороденото си дете.
Трябваше да повярва в това. Цяла зима бе давил в океан от бърбън спомена за вторачените очи на Абигейл и плясъка на тялото й в блатото.