Полунощ в стаята на сенките

— Аз съм ирландец. И от двете страни. А никой не провежда семейни разправии като ирландците. Звънни ми, ако се нуждаеш от помощ.

Той стисна ръката й и се изправи.

— Същото се отнася и за теб — обърна се Диклън към Лена.

— Няма да остана тук. Ще те закарам до вас — рече тя и си пое дълбоко дъх, за да се подготви за болката, която думите й щяха да причинят. — Бабо, обичам те с цялото си сърце. Но докато тя е в къщата, няма да идвам тук. Съжалявам, че те наранявам, но не мога да изтърпя това отново. Обади ми се, когато тя си тръгне. А ти — очите й се впиха в Лилибет, — ако пак нараниш баба, ако вземеш само един долар от нея или доведеш някой от боклуците си в тази къща, ще те намеря. Кълна се в Господ, ще те намеря, където и да се скриеш. И този път ще те накарам да съжаляваш.

— Лена, бебче! — извика Лилибет и забърза по тесния коридор, за да настигне дъщеря си. — Промених се, скъпа. Искам да ви се реванширам. Дай ми възможност да…

Лена се завъртя разгневена.

— Получи си последната възможност. Не се приближавай повече до мен. Не се приближавай до дома ми. За мен си мъртва, разбра ли?

Затръшна вратата на колата, включи двигателя и изфуча напред, без да погледне майка си и къщата, където бе израснала.

— Е, това беше адски забавно, нали? — каза тя. — Обзалагам се, че семейството ти би се влюбило в Лилибет Симон. Курва, наркоманка, крадла и лъжкиня.

— Не можеш да обвиняваш баба си за това, Лена.

— Не я обвинявам — отвърна и усети как горещи сълзи парят очите й. — Но няма да участвам в този цирк. Няма.

Тя закова колата пред Мане Хол и добави:

— Трябва да тръгвам. Хайде, излизай. Прибирай се у дома.

— Не, няма да си тръгна.

Диклън осъзна, че всички други преди него си бяха тръгвали и болката идваше точно оттам.

— Тук ли ще поговорим или вътре? — попита.

— Няма да говоря за това никъде.

— Ще говориш. Избери си къде.

— Казах ти всичко, което трябва да знаеш. Майка ми е курва и наркоманка. Когато не може да изкара достатъчно, за да поддържа навиците си, краде. И по-скоро ще те излъже, отколкото да те погледне.

— Не живее тук.

— Не знам къде живее. Никъде не се задържа дълго. Вчера дойде у нас. Дрогирана, готова да лъже и да дрънка глупости за това как искала да започне отначало и да станем приятелки. Мислеше, че отново ще й позволя да се нанесе при мен. Но никога вече — решително каза тя и се облегна назад. — Дадох й петдесет долара за автобусен билет. Би трябвало да я познавам по-добре. Парите вероятно вече са отишли за дрога.

— Хайде да се поразходим.

— Диклън, тези неща не се оправят с разходка или целувка. Трябва да се прибирам.

— Няма да шофираш до града, докато не се успокоиш. Хайде да се поразходим.

За да е сигурен, че Лена няма да подкара колата, когато излезе навън, Диклън протегна ръка и взе ключовете от стартера. После изскочи, заобиколи и й отвори вратата.

Лена нямаше достатъчно енергия, за да спори. Но вместо да хване протегнатата ръка на Диклън, тя излезе от колата и бързо пъхна ръце в джобовете си. Щяха да повървят и да поговорят, а после всичко щеше да свърши, помисли си тя. Явно Диклън се надяваше красивата градина, пълна с ухаещи цветя, да я успокои. Той самият би сторил всичко да я успокои. Просто беше създаден такъв. А и щеше да иска да узнае всичко, за да реши проблема.

Но когато ставаше дума за Лилибет, проблемите не можеха да бъдат решени.

— Семейството е неприятно нещо понякога, нали? — запита той.

Лена се вторачи мрачно в него.

— Тя не е моето семейство.

— Разбирам. Но все пак става дума за семеен проблем. Ние в нашето семейство вечно имаме проблеми. Вероятно защото сме прекалено много.

— Проблемите ви са дали има достатъчно ордьоври за приема и дали две лели няма да се появят на него в еднакви рокли.

Диклън се зачуди дали да не подмине обидата. Все пак Лена бе изнервена и раздразнена. Но не успя да я преглътне съвсем.

— Смяташ, че парите премахват проблемите? Успокояват болката и предотвратяват трагедията? Това е адски повърхностно, Лена.

— Аз съм си повърхностна. В кръвта ми е.

— Глупости. Но все пак съм съгласен, че имаш право да се самосъжаляваш, след като едва не ти удариха шамар. Но парите не помогнаха на братовчедка ми Анджи да се почувства по-добре, когато забременя в един и същи месец с любовницата на съпруга си. Нито пък на леля ми, когато дъщеря й загина в автомобилна катастрофа на осемнадесетия си рожден ден. Животът може да те прецака независимо колко големи са доходите ти.

Лена спря и си нареди да се стегне.

— Извинявай. След срещите с майка ми настроението ми не е никак подходящо за пред хора.