Полунощ в стаята на сенките
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полунощ в стаята на сенките». Краткое содержание книги:
Лена се засмя весело.
— Всички мъже от семейство Фицджералд ли са толкова лесни?
— Не сме лесни, но имаме превъзходен вкус.
Лена спря пред къщата на Одет и най-после се обърна да погледне Диклън.
— Някой от семейството ти ще дойде ли на сватбата на Реми и Ефи?
— Родителите ми.
— Е, тогава ще видим.
Тя изскочи навън и тръгна към вратата пред него.
— Бабо! — извика Лена, като бутна вратата. — Доведох ти един красив гостенин.
Одет излезе от кухнята, като бършеше ръцете си в карирана червена кърпа. Последва я аромат на прясно кафе и печено. Както винаги Одет бе издокарана в солидни ботуши и безброй бижута. Но очите и устата й издаваха напрежение, което Диклън веднага забеляза.
— Красивите гости са винаги добре дошли, скъпа — отвърна Одет и целуна Лена по бузата.
— Какво има?
— Опекох черен хляб тази сутрин — съобщи Одет, избягвайки въпроса. — Елате в кухнята — покани ги тя, като прегърна Лена и я побутна напред. — Какво има в тази красива торбичка, скъпи? — обърна се тя към Диклън.
— Една дреболия, която смятам, че ще ти хареса — отговори той, като остави плика на масата. — Тук ухае прекрасно. Май трябва да се науча да пека хляб.
Одет се усмихна, както Диклън се бе надявал, но напрежението не изчезна.
— Мога да те науча на едно-две неща. Месенето на тесто е добра терапия. Разсейва мозъка и прогонва неприятностите.
Тя извади малката опакована кутийка от плика, завъртя я и развърза панделката.
— Лена, ако не заковеш това момче, ще ти го открадна.
Одет отвори кутийката и лицето й се озари. На сърцевидното капаче бе нарисувана млада двойка в старомодни официални дрехи, седнала на градинска пейка. Когато кутийката се отвореше, започваше нежна мелодия.
— Чувам тази песен в главата си от седмици — каза Диклън. — И когато видях кутийката, реших, че трябва да я купя.
— „След бала“ — обясни му Одет. — Стар валс. Тъжен и мил. Хей, нямаш ли някой готин чичо вдовец, когото да изпратиш при мен?
— Чичо Денис, но той е ужасен козел.
— Ако сърцето му е наполовина като твоето, ще го взема.
— Не сме ли красива картинка?
Когато чу гласа, Лена се скова, сякаш някой бе притиснал пистолет в главата й. Диклън забеляза бързия поглед, който размени с баба си. Извинителен от страна на Одет, шокиран от страна на Лена.
После всички се обърнаха.
Лилибет стоеше облегната на вратата. Носеше къс червен халат. Косата й падаше по раменете, а лицето й бе гримирано силно. Очите бяха подчертани с черни линии, а устните — кървавочервени като халата.
— И кой е този? — попита тя, като вдигна ръка, пооправи косата си и се усмихна съблазнително на Диклън.
— Какво прави тя тук? — извика Лена. — Какво, по дяволите, прави в тази къща?
— Къщата не е само твоя, а и моя — разпалено се обади Лилибет. — Някои хора уважават кръвните си роднини повече от други.
— Казах ти да се качиш на автобуса и да изчезнеш.
— Не приемам заповеди от собствената си дъщеря — каза Лилибет и тръгна към печката. — Това кафе прясно ли е, мамо?
— Как можа? — извърна се Лена към Одет. — Как можа отново да я приемеш?
— Лена — хвана я Одет за ръката. — Тя е мое дете.
— Аз съм твоето дете! — горчивата ярост се изля навън и остави отвратителен вкус в устата й. — Ще й позволиш да се върне и да остане тук, докато те изцеди напълно. Докато тя и кретенът наркоман, с когото е този път, те оберат? Сляпа ли си? Сега е на кокаин. Не го ли виждаш? А кокаинът не е без пари.
— Казах ти, че съм чиста — намеси се Лилибет.
— Лъжеш. Винаги си била лъжкиня.
Лилибет се втурна към дъщеря си. Лена повдигна брадичка, за да поеме удара, но Диклън застана между тях.
— Помисли си пак — тихо каза той, но решителният му глас изпълни кухнята.
— Ако посегнеш към нея, Лилибет, ще те изритам оттук — обади се Одет, като наля кафе с разтреперани ръце. — Наистина ще го направя.
— Тя няма право да ми говори по този начин — отвърна Лилибет с гневен глас. — И то пред непознат.
— Диклън Фицджералд. Аз съм приятел на Лена и мис Одет. Аз ще сипя кафето, Одет. Отиди да седнеш.
— Това са семейни проблеми, Диклън — прекъсна го Лена, приковала разярените си очи в лицето на майка си.
Щеше да мисли за срама по-късно. В момента той бе напълно потиснат от гнева.
— Прибери се у дома, скъпи — добави тя.
— След минута.
Диклън сипа кафето и занесе чаша на Одет. Клекна до нея и каза: