Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Стайн спокойно отговори: лекарят ще намине скоро; сестра Филипс ще му донесе уринатор; може да си тръгне, щом оздравее.
— Дяволски мило от ваша страна да легнете с тази белодробна история — добави Стайн с благодарността на автор, чийто герой неочаквано е разрешил сложен технически проблем. — Прави историята много по-убедителна. Изглежда сте били толкова болен, че все пак сте изгубили съзнание при нас. Деветима от нас си го спомнят добре. Благодарско. — Чамча не можеше да намери никакви думи. — И нещо друго — продължи Стайн. — Старата кокошка мисис Даймънд. Излиза, че е мъртва в леглото си, студена като овнешко, а другият джентълмен е напълно изчезнал. Възможността за непочтена игра засега е премахната.
— В заключение — каза той, преди да изчезне завинаги от Саладиновия нов живот, — аз предлагам, мистър Гражданин Саладин, да не причинявате неприятности с оплакване. Ще ми простите за откровеността, но с вашите мънички рогца и големите си копита няма да изглеждате много благонадежден свидетел. А сега приятен ден.
Саладин Чамча затвори очи и когато ги отвори, неговият мъчител се беше превърнал в сестрата-физиотерапевт Хайъсинт Филипс.
— Защо искате да ходите? — попита тя. — Просто помолете мен, Хайъсинт, за каквото ви душа иска, и ще видим какво може да се уреди.
— Псст.
Тази нощ в зеленикавата светлина на тайнственото учреждение Саладин беше събуден от съскане сякаш на индийски базар.
— Псст, Велзевуле! Събуди се.
Пред него стоеше фигура толкова невъзможна, че Чамча искаше да скрие глава между завивките; но не можеше, защото не беше ли самият той?…
— Точно така — каза създанието. — Виждаш, че не си сам.
То имаше напълно човешко тяло, но главата му беше на яростен тигър с три реда зъби.
— Нощните пазачи често задрямват — обясни то. — Така успяваме да поговорим.
Точно в този миг глас от някое от другите легла — всяко легло, както Чамча вече знаеше, беше защитено от свой собствен кръг от паравани — силно изрида: „О, ако някога тяло е страдало!“ и мъжът-тигър или мантихора, както се наричаше сам, издаде пресилено ръмжене.
— Този Оплаквач Лиза — възкликна то. — Всичко, което са му направили, е било да го ослепят.
— Кой направил какво? — Чамча беше объркан.
— Въпросът е — продължи мантихората — ще се примириш ли с това?
Саладин все още беше озадачен. Другият сякаш внушаваше, че за тези мутации носеха отговорност — кои? Как можеха да бъдат?
— Не виждам — предположи той — кой може да бъде обвинен… Мантихората отпусна трите си реда зъби в очевидно разочарование.
— Нататък има една жена, която сега е в по-голямата си част воден бивол. Има бизнесмени от Нигерия, на които им поникнаха яки опашки. Има една група летовници от Сенегал, които не са правили нищо повече от прекачване в друг самолет, и там са били превърнати в хлъзгави змии. Аз самият съм в търговията с одеяла; от няколко години бях добре платен мъжки модел в Бомбай, показващ широка гама от платове в костюми и ризи също. Но кой ще ме наеме сега? — избухна той в ненадейни и неочаквани сълзи.
— Хайде, хайде — механично каза Саладин Чамча. — Всичко ще се оправи. Сигурен съм. Имай смелост.
Създанието се овладя.
— Въпросът е — каза то яростно, — че някои от нас няма да подкрепят това. Ние ще се измъкнем оттук, преди да са ни превърнали в нещо по-лошо. Всяка нощ усещам как започва да се променя нова част от мен. Например започнах непрестанно да пърдя… Извинете ме… виждате ли какво имам предвид? Между другото опитайте тези — той пъхна на Чамча пакет от екстра силни ментови бонбони. — Те ще оправят дъха ви. Подкупих един от пазачите да ни донесе запас.
— Но как го правят? — искаше да знае Чамча.
— Описват ни — тържествено прошепна другият. — Това е всичко. Те имат силата на описанието и ние ставаме жертва на картините, които те създават.
— Трудно е да се повярва — спореше Чамча. — Живея тук от толкова години и това никога преди не ми се е случвало…
Думите му пресъхнаха, защото видя мантихората да го гледа през тесни, недоверчиви очи.
— Много години? — попита тя. — Как е било възможно? — Може би си информатор? — Да, значи шпионин?
Точно тогава се чу вопъл от далечния ъгъл на болничното отделение.
— Оставете ме — изви женски глас. — О, Исусе, искам да си вървя. Исусе Мария, аз трябва да си вървя, пуснете ме, о, Боже, о, Исусе, Боже.
Един много развратен на вид вълк пъхна главата си през параваните на Саладин и заговори настоятелно на мантихората.
— Пазачите скоро ще бъдат тук — изсъска той. — Пак е тя, Стъклената Берта.