Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Новак и останалите изскочиха от веселото си настроение.
— Животно — Стайн го ругаеше, докато раздаваше серия от ритници, и Бруно се присъедини към него:
— Всичките сте еднакви. Човек не може да очаква животните да спазват стандартите на цивилизацията. А?
И Новак поде нишката:
— Въпросът опира до шибаната лична хигиена, нали, малък ебльо?
Чамча беше замаян. След това забеляза, че голям брой меки топчести предмети са се появили на пода на Черната Мария. Чувстваше изгарящи горчивина и срам. Изглежда, че и естествените му процеси сега бяха кози. Унижението от това! Той е — беше положил известни усилия да стане — изтънчен човек! Подобна деградация може да бъде съвсем подходяща за сганта от селата в Силхет или работилниците за поправка на велосипеди в Гуджранвала, но той беше от друго тесто!
— Мили момчета — започна той, опитвайки авторитетен тон, който беше труден за постигане от това недостойно положение по гръб, с широко разкрачени копитести крака и меки екскременти по цялото му тяло, — мили момчета, добре ще направите да разберете грешката си, преди да е станало твърде късно.
Новак сви длан зад едното си ухо.
— Какво е това? Какъв беше този шум? — попита той, оглеждайки се, а Стайн каза:
— Откъде да знам.
— Ще ви кажа на какво приличаше — прояви самоинициатива Джо Бруно и с ръце около устата си проблея: — Мее-ее-ее!
След това тримата се засмяха още веднъж, така че Саладин не можеше да каже дали просто го обиждаха, или гласните му струни наистина бяха заразени, както се страхуваше, от това страховито демонизиране, което го беше сполетяло без ни най-малко предупреждение. Той отново беше започнал да трепери. Нощта беше изключително студена.
Служителят Стайн, който изглежда беше водачът на троицата или най-малкото primus inter pares, рязко се върна към темата за топчестите отпадъци, търкалящи се по пода на движещата се камионетка.
— В тази страна — осведоми той Саладин — ние чистим собствената си мръсотия.
Полицаят престана да го притиска надолу и го издърпа в положение на колене.
— Така е — каза Новак, — почисти.
Джо Бруно постави една голяма ръка зад врата на Чамча и натисна главата му надолу към замърсения с топчета под.
— Започвай — каза той с разговорен тон. — Колкото по-скоро почнеш, толкова по-бързо ще свършиш.
Дори когато изпълняваше (нямайки друг избор) последния и най-долен ритуал от неговото неоправдано унижение — или да го кажем по друг начин, когато обстоятелствата на неговия чудотворно пощаден живот станаха дори по-пъклени и outre — Саладин Чамча започна да забелязва, че тримата имиграционни служители престанаха да изглеждат и действат толкова странно, колкото в началото. Първо те вече не си приличаха и в най-малкото. Излезе, че офицер Стайн, когото неговите колеги наричаха „Мак“ или „Джоки“, е едър плещест мъж с дебел, подобен на увеселително влакче нос; сега стана ясно, че неговият акцент беше преувеличено шотландски.
— Това е глобата — отбеляза той одобрително, докато Чамча продължаваше окаяно да дъвче. — Актьор, нали така? Не мога равнодушно да гледам как един готин човек играе.
Това наблюдение накара офицера Новак — ще рече „Ким“, — който беше придобил тревожно бледно оцветяване, аскетично костеливо лице, напомнящо средновековните икони, и намръщване, внушаващо някаква дълбока вътрешна мъка, да избухне в кратко ораторстване за любимите си звезди от телевизионните сапунени опери и водещите на игрални шоута, докато офицер Бруно, който смая Чамча, ставайки изведнъж извънредно красив, с лъскава от гел и сресана на път по средата коса, с руса брада, контрастираща драматично с по-тъмната коса на главата му — Бруно, най-младият от тримата, попита похотливо, а какво ще кажете за гледането на момичета, това е моята игра. Тази нова представа възпламени тримата за всякакви полузавършени анекдоти, бременни с намеци от определен вид, но когато петимата полицаи се опитаха да се присъединят към техните слети редици, те станаха строги и поставиха петимата констабли на мястото им.