Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Малките деца — смъмри ги мистър Стайн — не бива да слушат неща за възрастни.
В това време Чамча яростно запушваше устата си със своята храна, насилваше се да не повърне, знаейки, че подобна грешка само ще удължи неговото нещастие. Той пълзеше в кръг, търсейки топчетата на своето мъчение, докато те се търкаляха от страна на страна, и полицаите, нуждаейки се от отдушник за разочарованието, предизвикано от мъмренето на имиграционните служители, започнаха грубо да измъчват Саладин и да скубят космите по задницата му, за да увеличат неговото неудобство и смущение. След това петимата полицаи предизвикателно започнаха своя редакция на разговора на имиграционните служители и се насочиха към изследването на достойнствата на различни филмови звезди, състезатели по дартс, професионални борци и подобни; но тъй като настроението им беше развалено от надменността на Джоки Стайн, не бяха способни да поддържат абстрактния и интелектуален дух на своите началници и изпаднаха в спор за относителните достойнства на „двойния“115 отбор на Тотнъм Хотспър от началото на 60-те години и могъщия днес отбор на Ливърпул — при което поддръжниците на Ливърпул разсърдиха фенове-те на „шпорите“, твърдейки, че великият Дани Бланчфлау-ър е бил „луксозен“ футболист, кашкавал играч, по име цвете, педал по природа; на което обидените клакьори отговориха с викове, че в случая на Ливърпул поддръжниците са педалите, сбирщината на „шпорите“ може да ги разкъса с ръце, завързани на гърба. Разбира се, констаблите бяха запознати с техниките на футболните хулигани, прекарвайки много съботи с гръб към играта, наблюдавайки зрителите на различни стадиони нагоре-надолу по страната и докато техният спор ставаше по-разгорещен, те стигнаха до точката, когато пожелаха да покажат на противопоставящите им се колеги какво точно имат предвид под „разкъсване на парчета“, „блокиране“, „превиване“ и подобни. Ядосаните групи се гледаха свирепо и тогава всички заедно се обърнаха, за да се втренчат в личността на Саладин Чамча.
Скарването в тази полицейска камионетка ставаше все по-шумно и по-шумно — и трябва да се каже истината, че Саладин беше отчасти виновен, защото започна да квичи като прасе — и младите бобита бухаха и мушкаха различни части от неговата анатомия, използвайки го едновременно като опитно свинче и осигурителен вентил, внимавайки въпреки възбудата си да ограничават ударите си в меките, по-месести части, за да сведат до минимум риска от счупвания и контузии; и когато Джоки, Ким и Джоуи видяха какво се готвят да направят техните подчинени, решиха да бъдат снизходителни, защото момчетата трябваше да имат своето забавление.
Между другото всичките тези приказки за гледане доведоха Стайн, Бруно и Новак до преглед на по-важни въпроси и сега със сериозни лица и здравомислещи гласове те говореха за днешната нужда от увеличаване на наблюдателността не само в смисъл на „зрител“, но и на „наблюдение“ и „надзор“. Опитът на младите констабли е особено важен за момента, подхвана Стайн: наблюдавай тълпата, не играта.
— Вечната бдителност е цената на свободата — обяви той.
— Квийк — крещеше Чамча, не можейки да не го прекъсне. — Гррр, уууик, аууау.
След време странно настроение на незаинтересованост обзе Саладин. Той вече нямаше понятие колко дълго пътуваха в Черната Мария на неговото жестоко изпадане в немилост, нито би могъл да рискува предположение за отдалечеността на тяхната крайна цел, макар бученето в ушите му да ставаше постепенно по-силно, тези призрачни бабини стъпки, елоуин, дийоуин, Лондон. Ударите, които сега валяха върху него, бяха нежни като милувка на любовница, гротескният изглед на собственото му преобразено тяло повече не го ужасяваше; дори последните топчета кози екскременти не успяха да разбъркат стомаха му, с който толкова много беше злоупотребявано. Вцепенен, той впълзя в малкия си свят, опитвайки се да стане все по-малък и по-малък, с надеждата, че накрая ще изчезне напълно и така ще възвърне свободата си.
115
Двоен, защото през 1960 и 1961 е шампион на страната.