Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— В твоята стая или в моята? — небрежно попита Филип.
— Твоята.
Тя усещаше, че изгаря от нетърпение.
Струваше й се, че цял живот бе чакала този миг. Това ето, което й липсваше. Бе открила непознатия, в когото беше влюбена. Влязоха в стаята на Филип и двамата изгарящи от нетърпение. Филип я взе в прегръдките си и я зацелува нежно, внимателно, изучавайки я. Лара промълви: „Боже мой“ и започнаха да се събличат взаимно.
Внезапен гръм разкъса тишината в стаята. Сивите облаци в небето бавно разтвориха полите си все по-широко и заваля тих дъжд. Той започна кротко и нежно, чувствено галеше топлия въздух, облизваше стените на къщите, всмукваше меката трева, целуваше всички тъмни ъгълчета на нощта. Това беше топъл дъжд, разгулен и чувствен, плъзгащ се бавно, бавно надолу, но постепенно темпото се засили и премина в поройна, бушуваща буря, пламенна и взискателна, в необуздано пулсиране, в непрестанен, див ритъм, все по-силен, все по-бърз, докато най-после избухна в гръмотевична експлозия. Всичко свърши така внезапно, както бе започнало.
Лара и Филип лежаха изтощени в прегръдките си. Филип я притискаше до себе си и усещаше пулса на сърцето й. Спомни си реплика от някакъв филм: „Усети ли, че земята се движи? Господи, и още как!“ Филип мислеше: „Ако беше музика, тя щеше да е «Баркарола» от Шопеи или «Фантазия» от Шуман.“
Усещаше меките контури на тялото й, плътно притиснати до неговото, и отново започна да се възбужда.
— Филип… — гласът й бе дрезгав.
— Да?
— Би ли искал да дойда с теб в Милано?
Той усети, че се усмихва широко.
— О, боже, да!
— Добре — промълви Лара.
Тя се наведе над него и меката й коса започна да гали стройното му, стегнато тяло.
Отново заваля.
Когато най-после се прибра в стаяга си, Лара се обади на Келър.
— Събудих ли те, Хауард?
— Не — гласът му звучеше сънливо. — Винаги съм буден в четири часа сутринта. Какво става при теб?
Лара едва се сдържаше да не му каже, но отвърна:
— Нищо. Заминавам за Милано.
— Какво? Нямаме сделки в Милано.
„О, да, имаме“, щастливо си мислеше тя.
— Видя ли съобщенията ми?
Тя бе забравила. Виновно отвърна:
— Още не.
— Носят се слухове за казиното.
— Какво има?
— Има оплаквания от наддаването.
— Не се безпокой. Ако има някакъв проблем, Пол Мартин ще се погрижи за това.
— Както кажеш, шефе.
— Искам да изпратиш самолета ми в Милано. Нека пилотите ме чакат там. Ще ги потърся на летището.
— Добре, но…
— Върни се да си доспиш.
В четири часа сутринта Пол Мартин бе напълно буден. Беше оставил няколко съобщения на телефонния секретар в жилището на Лара, но тя не му се обаждаше. По-рано винаги го предупреждаваше, когато заминава. Нещо ставаше. Какво бе замислила? „Внимавай, любима, прошепна той. Много внимавай.“
XXII
В Милано Лара и Филип Адлър се настаниха в „Антика Локанда Солферино“ — очарователен хотел само с дванадесет стаи — и цялата сутрин страстно се любиха. После заминаха за Чернобия и обядваха край езерото Комо в красивата Вила д’Есте.
Вечерта концертът премина триумфално и приемната в „Ла Скала“ бе претъпкана от хора, които искаха да поздравят Филип.
Лара стоеше настрана и наблюдаваше заобиколилите го почитатели и обожатели, които го докосваха, искаха автографи, поднасяха му малки подаръци. Лара усети внезапен пристъп на ревност. Някои от жените бяха млади и красиви. Струваше й се, че всички са й ясни. Американка, облечена в елегантна вечерна рокля от Фенди, престорено свенливо рече:
— Ако сте свободен утре, мистър Адлър, аз ви каня на интимна малка вечеря във вилата си. Много интимна.
На Лара й идваше да удуши тази кучка. Филип се усмихна:
— Ъ… благодаря, но за съжаление съм зает.
Друга жена се опита да пъхне в ръката му ключа от хотелската си стая. Той поклати глава. Хвърли поглед към Лара и се ухили. Жените продължаваха да се тълпят около него.
— Lei era magnifico, maestro.4
— Molto gentile da parte sua5 — отвръщаше Филип.
— L’ho sentita suonare il anno scorso. Bravo!6
— Grazie — усмихваше се Филип.
Една жена го сграбчи за ръката:
— Sarebbe possibile cenare insieme?7
Филип поклати глава:
— Ma non credo che sarai impossibile.8
Лара имаше усещането, че това продължи безкрайно дълго. Най-после Филип си проби път до нея и прошепна:
— Хайде да се махаме оттук!
— Si! — засмя се Лара.
Отидоха в ресторанта на операта — „Бифи“. Щом влязоха вътре, посетителите, официално облечени за концерта, станаха прави и започнаха да ръкопляскат. Оберкелнерът ги отведе до една маса в центъра на залата.
4
Бяхте великолепен! — (ит.) — Б.пр.
5
Много сте любезна. — (ит.) — Б.пр.
6
Слушах ви и миналата година. Браво! — (ит.) — Б.пр.
7
Възможно ли е да вечеряме заедно? — (ит.) — Б.пр.
8
Мисля, че няма да ми бъде възможно. — (ит.) — Б.пр.