Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
Блед лъч лунна светлина струеше през прозореца и рисуваше меки сенки по тавана. Лара и Филип лежаха голи и гледаха сенките си, които играеха над главите им. Леките вълни на пердетата ги полюшваха във фееричен танц. Сенките бавно се сливаха и разделяха, и отново се сливаха, докато се сплетоха в едно, а танцът им ставаше все по-бърз и по-бърз, премина в диво, необуздано пулсиране и внезапно спря. Само пердетата продължаваха нежно да се полюшват.
Рано на другата сутрин Филип обяви:
— Разполагаме с един цял ден и вечерта. Имам да ти показвам много неща.
Закусиха в ресторанта на хотела, после тръгнаха към Кертнерщрасе, която бе затворена за автомобили. Магазините по нея бяха пълни с красиви дрехи, бижута и антики.
Филип нае един фиакър, теглен от коне, с който се разходиха из широките улици. Посетиха двореца „Шьонбрун“, разгледаха живописната колекция от императорски каляски. Следобед си взеха билети за Испанското училище по езда и разгледаха жребците от Липицанер. В Пратера се возиха на огромното виенско колело, а после Филип обяви:
— Сега ще извършим един грях.
— Ооо!
— Не — разсмя се той. — Имам предвид нещо друго.
Той заведе Лара в „Демел“ на превъзходни пасти с кафе.
Лара бе очарована от смесицата на архитектурните стилове във Виена — красиви барокови сгради, построени преди векове, съжителстваха със сгради в неомодернистичен стил.
Филип й говореше за композиторите:
— Знаеш ли, че Франц Шуберт е започнал тук като певец в Императорската капела, но когато на седемнадесет години гласът му започнал да мутира, го изхвърлили. Тогава той решил да композира.
Вечеряха спокойно в малко бистро, после отидоха във винарска таверна в Гринцинг. След това Филип я попита:
— Искаш ли да се разходим по Дунав?
— С удоволствие.
Нощта бе прекрасна — светеше ярка, пълна луна, подухваше лек, летен бриз. Звездите грееха над тях. „Те светят за нас, защото сме много щастливи“, помисли си Лара.
Качиха се на едно от корабчетата за разходка. От високоговорителя долитаха нежните звуци на „Синият Дунав“. В далечината съзряха падаща звезда.
— Бързо си пожелай нещо — каза й Филип.
Лара мълчаливо затвори очи за миг.
— Пожела ли си нещо?
— Да.
— Какво?
Лара вдигна поглед към него и сериозно му отвърна:
— Не мога да ти кажа, защото няма да се сбъдне.
„Ще направя всичко възможно, за да се сбъдне“, рече си тя.
Филип се облегна назад и й се усмихна:
— Прекрасно е, нали?
— Винаги може да бъде така, Филип.
— Какво искаш да кажеш?
— Можем да се оженим.
Ето, вече бе казано открито. През последните дни той не мислеше за нищо друго. Бе силно влюбен в Лара, но знаеше, че не може да се обвърже с нея.
— Лара, това е невъзможно.
— Така ли? Защо?
— Вече ти обясних, любима. Постоянно съм на турнета както сега. Ти не би могла да пътуваш непрекъснато с мен, нали?
— Не, но…
— Ето. Нищо няма да излезе. Утре в Париж ще ти покажа…
— Филип, аз няма да дойда с теб в Париж.
Той помисли, че не е разбрал.
— Какво?
Лара пое дълбоко дъх.
— Повече няма да се виждаме.
Това беше като удар в диафрагмата.
— Защо? Аз те обичам, Лара. Аз…
— И аз те обичам, но не съм групарка. Не желая да бъда още една обожателка, която тича след теб. Такива можеш да имаш, колкото си искаш.
— Лара, не искам друга освен теб. Но не разбираш ли, любима, че нищо не би излязло от такъв брак? Двамата имаме свой отделен живот, който е важен за всеки от нас. Бих искал постоянно да бъдем заедно, но това е невъзможно.
— Тогава това е краят, нали? — сдържано отвърна Лара. — Повече няма да се видим, Филип.
— Почакай, моля те. Нека да поговорим. Хайде да отидем в твоята стая и…
— Не, Филип. Много те обичам, но не искам да продължавам по този начин. Свършено е.
— Не искам да свършва — настояваше Филип. — Размисли отново.
— Не мога. Съжалявам. Всичко или нищо.
Стигнаха до хотела в мълчание. Във фоайето Филип помоли:
— Мога ли да дойда в твойта стая? Ще поговорим и…
— Не, мили мой. Няма за какво повече да говорим.
Той остана загледан след нея.
Когато Лара влезе в апартамента си, телефонът звънеше. Тя бързо го вдигна:
— Филип…
— Хауард се обажда. Цял ден се опитвам да се свържа с теб.
Тя едва скри разочарованието си.
— Какво има?
— Нищо. Обаждам се просто така. Тук има много работа. Кога ще се върнеш?
— Утре — отговори Лара. — Утре се връщам в Ню. Йорк — после бавно остави слушалката.
Седеше и гледаше втренчено телефона, внушавайки му да позвъни. След два часа все още мълчеше. Нещастна, Лара мислеше: „Направих грешка. Поставих му ултиматум и го загубих. Само ако бях изчакала… Ако бях отишла с него в Париж… Ако… ако…“ Опита се да си представи живота без Филип. Дори само мисълта беше твърде болезнена. „Но не можем да продължаваме по този начин. Искам да си принадлежим един на друг.“ Утре тя трябва да се върне в Ню Йорк. Напълно облечена, Лара легна на дивана до телефона. Чувстваше се изтощена. Знаеше, че изобщо няма да може да заспи.