Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
И заспа.
В своята стая Филип крачеше назад-напред като звяр в клетка. Бе бесен и на Лара, и на себе си. Не можеше да понесе мисълта, че вече няма да я вижда, че няма да я държи в прегръдките си. „Проклети да са всички жени!“ Родителите му го предупреждаваха: „Твоят живот е музиката. Ако искаш да си най-добрият, в него няма място за нищо друго.“ И той вярваше в това, докато не срещна Лара. Сега всичко се промени. Проклятие! „Това, което беше между нас, бе прекрасно. Защо й трябваше да го унищожи?“ Обичаше я, но разбираше, че никога не може да се ожени за нея.
Лара се събуди от телефонен звън. Седна замаяна на дивана и погледна часовника на стената. Беше пет часа сутринта. Сънена, тя вдигна слушалката.
— Хауард?
Чу гласа на Филип:
— Би ли искала да се омъжиш в Париж?
XXIII
Женитбата на Лара Камерън и Филип Адлър се превърна в новината на деня по целия свят. Когато Хауард Келър научи, той се напи за пръв път в живота си. Постоянно бе убеждавал сам себе си, че увлечението на Лара по Филип Адлър ще премине. „Двамата с Лара сме един екип. Ние сме свързани. Никой не може да застане между нас.“
Два дни той не изтрезня. Когато дойде на себе си, телефонира на Лара в Париж.
— Ако е истина, кажи на Филип, че той е най-големият късметлия на този свят.
— Истина е — радостно го увери Лара.
— По гласа ти личи, че си щастлива.
— Никога в живота си не съм била по-щастлива.
— Аз… се радвам за теб, Лара. Кога ще се върнеш?
— Утре Филип има концерт в Лондон и после се връщаме в Ню Йорк.
— Говори ли с Пол Мартин преди сватбата?
Тя се поколеба:
— Не.
— Не мислиш ли, че вече трябва да го направиш?
— Да, разбира се — това я безпокоеше повече, отколкото признаваше пред себе си. Не знаеше как Пол ще възприеме новината за женитбата й.
— Ще говоря с него, когато се върна.
— Много ще се радвам да те видя. Липсваш ми.
— И ти ми липсваш, Хауард — това беше истина. Той й беше много скъп. Винаги й е бил добър и верен приятел. „Не знам какво щях да правя без него.“
Когато „Боинг 727“ се закова пред Бътлър Ейвиейшън Терминал на летище Ла Гуардия в Ню Йорк, Лара и Филип бяха посрещнати от многобройни представители на пресата. Имаше и репортери от вестници, и телевизионни екипи с камери.
Мениджърът на летището отведе Лара и Филип в приемната и предложи:
— Ако искате, мога да ви измъкна, или…
Лара се обърна към Филип:
— Скъпи, хайде да приключим с тях, иначе изобщо няма да ни оставят на спокойствие.
— Сигурно си права.
Пресконференцията продължи два часа.
— Къде се срещнахте двамата…
— Винаги ли сте се интересували от класическа музика, мисис Адлър?…
— Откога се познавате?…
— В Ню Йорк ли ще живеете?…
— Ще се откажете ли от турнетата си, мистър Адлър?…
Най-после свърши.
Чакаха ги две лимузини — втората беше за багажа.
— Не съм свикнал да пътувам по този начин — каза Филип.
— Ще свикнеш — засмя се Лара.
В лимузината Филип попита:
— Къде отиваме? Апартаментът ми е на Петдесет и седма улица…
— Мисля, че ще се чувстваш по-удобно при мен, скъпи. Разгледай жилището и ако ти харесва, ще пренесем нещата ти.
Пристигнаха в „Камерън Плаза“. Филип вдигна глава към огромната сграда.
— И това е твоя собственост?
— Моя и на няколко банки.
— Впечатлен съм.
Лара стисна ръката му.
— Хубаво, това исках.
Фоайето бе украсено със свежи цветя. Половин дузина служители чакаха, за да ги поздравят.
— Добре дошли у дома, мисис Адлър, мистър Адлър.
Филип се оглеждаше наоколо.
— Боже мой, твое ли е всичко това?
— Наше, скъпи.
Асансьорът ги изкачи на четиридесет и петия етаж, който изцяло бе зает от апартамента й. Икономът отвори вратата.
— Добре дошли, мисис Адлър.
— Благодаря, Симс.
Лара представи на Филип останалия персонал и го разведе из жилището. Голямата холна стая бе изпълнена с антики, имаше просторна, оградена тераса, трапезария, четири големи спални и три спални за персонала, шест бани, кухня, библиотека, кабинет.