Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Имате ли нещо против да престанете с този ужасен шум?
— Моля да ме извините — учтиво рече Филип.
Стана и излезе от киното. Заскита из улиците на Амстердам. Посети Райксмузеум, разходи се из ботаническата градина на свободния университет, позяпа по витрините на Хоофтстраат. В четири часа се върна в хотела да подремне. Нямаше представа, че в апартамента над неговия се намира Лара Камерън.
В седем часа вечерта Филип влезе през служебния вход в „Концертгебау“ — хубавия стар театър в сърцето на Амстердам. Фоайето вече бе изпълнено с подранили посетители.
В гримьорната Филип облече фрака си. Директорът на театъра нахлу при него.
— Всички билети са разпродадеш, мистър Адлър! Трябваше да върнем много хора. Ако беше възможно да останете още ден или два…, но знам, че графикът ви е много натоварен… Ще говоря с мистър Елърби отново да ни гостувате догодина.
Филип не го слушаше. Мислите му бяха съсредоточени в предстоящия рецитал. Най-после, като се извиняваше и се кланяше, директорът си тръгна. В съзнанието си Филип изпълняваше отново и отново музикалните произведения. Разсилният почука на вратата:
— На сцената са готови и ви чакат, мистър Адлър.
— Благодаря.
Беше време. Филип се изправи и протегна ръцете си напред. Те леко потрепваха. Притеснението преди концерт никога не изчезна. Така бе при всички големи пианисти — Хоровиц, Рубинщайн, Съркин. Филип усещаше, че стомахът му се бунтува, а сърцето му бие по-силно. „Защо се подлагам на тази агония?“, питаше се той. Но знаеше отговора. Хвърли последен поглед в огледалото, после излезе от гримьорната, мина по дългия коридор и заслиза по тридесет и трите стъпала, които водеха към сцената. Прожекторът го следваше, докато се приближаваше към пианото. Аплодисментите станаха оглушителни. Той седна пред пианото и нервността му като по чудо изчезна. Сякаш мястото му зае друг човек — спокоен, самоуверен, напълно владеещ положението. Той засвири.
Седнала сред публиката, Лара изпита трепетно вълнение, когато Филип излезе на сцената. Той излъчваше някаква хипнотична сила. „Ще се омъжа за него — мислеше Лара. Знам го.“ Тя се облегна назад и се остави да бъде завладяна от изпълняваната от него музика.
Рециталът бе триумф. Зад кулисите бе пълно с народ. Филип отдавна се беше научил да разделя поканените на две групи — почитатели и други музиканти. Почитателите винаги бяха възторжени. Ако представлението бе успешно, поздравленията на музикантите бяха сърдечни, ако бе провал, поздравленията им бяха много сърдечни.
В Амстердам той имаше много горещи почитатели и точно тази вечер приемната на театъра бе изпълнена с тях. Той стоеше в центъра, усмихваше се, даваше автографи и бе търпеливо любезен със стотиците непознати. Неизменно някой питаше:
— Помните ли ме?
И Филип се преструваше, че си спомня:
— Лицето ви ми се струва много познато…
Той се сещаше за анекдота за сър Томас Бийчам, който измислил начин да скрива лошата си памет. Когато го питали: „Помните ли ме?“, големият диригент отвръщал: „Разбира се. Как сте? Как е баща ви? С какво се занимава?“ Всичко вървяло добре до един концерт в Лондон, когато на възклицанието на една млада жена „Изпълнението ви беше прекрасно, маестро! Помните ли ме?“, Бийчам отвърнал: „Разбира се, мила. Как е баща ви? Какво прави сега?“ Младата дама казала: „Татко е добре, благодаря. Все още е крал на Англия.“
Филип старателно раздаваше автографи и слушаше познати фрази:
— Вие накарахте Брамс да оживее…
— Не мога да ви опиша колко се развълнувах…
— Имам всички ваши албуми…
— Ще дадете ли автограф и за майка ми? Тя е голяма ваша почитателка…
Нещо го накара да вдигне поглед. На вратата стоеше Лара и го гледаше. Той изненадано разтвори очи.
— Извинете ме.
Проби си път до нея и взе ръката й.
— Каква прекрасна изненада! Какво правиш в Амстердам?
„Внимавай, Лара!“
— Имах работа тук, но когато разбрах, че ще даваш рецитал, не можех да не присъствам. — „Това бе съвсем невинно.“ — Беше чудесен, Филип.
— Благодаря… аз… — той прекъсна, за да подпише автограф. — Слушай, ако си свободна за вечеря…
— Свободна съм — бързо каза Лара.
Вечеряха в ресторант „Бали“. Когато влязоха в заведението, посетителите станаха прави и започнаха да ръкопляскат. „В Съединените щати този възторг щеше да бъде заради мен“, помисли си Лара. Но усещаше, че пламва само от присъствието му.