Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Вашето посещение е голяма чест за нас, мистър Адлър — каза оберкелнерът, докато ги водеше към масата им.
— Благодаря ви.
Докато сядаха, Лара разгледа хората, които с възхищение зяпаха Филип.
— Те наистина те обичат, нали?
Той поклати глава.
— Това, което обичат, е музиката. Аз съм просто изпълнителят й. Разбрах това много отдавна. Когато бях много млад и може би малко арогантен, след като свърших солото си на един концерт, избухнаха страхотни аплодисменти. Аз се покланях на публиката, самодоволно усмихнат, а диригентът вдигна партитурата над главата си, за да напомни на всички, че всъщност ръкопляскат на Моцарт. Никога не забравих този урок.
— Нима не се уморяваш да свириш едно и също вечери наред?
— Не, защото няма два еднакви рецитала. Музиката може да е същата, но диригентът е друг, оркестърът е друг.
Поръчаха си вечерята й Филип продължи:
— Стараем се да направим всеки рецитал съвършен, но такова нещо не може да стане, защото работим с музика, а тя винаги е по-добра от нас. Трябва да премисляме отново всеки път музиката, за да пресъздадем смисъла, вложен от композитора.
— Никога ли не си доволен?
— Никога. Всеки композитор има свой характерен звук. Дали ще бъде Дебюси, Брамс, Хайдн, Бетховен… нашата цел е да уловим точно този звук.
Донесоха вечерята, която се състоеше от двадесет и два индонезийски специалитета, включващи различни видове месо, риба, пиле, юфка и два десерта.
— Как е възможно да се изяде всичко това? — засмя се Лара.
— Холандците имат добър апетит.
Филип не можеше да откъсне очи от Лара. Откри, че е абсурдно щастлив от присъствието й. Бе имал връзки с немалко красиви жени, но не беше срещал такава като Лара. Тя бе силна, същевременно невероятно женствена и съвсем несъзнаваща красотата си. Харесваше гърления й, чувствен глас. „Всъщност харесвам всичко у нея“, призна пред себе си Филип.
— Къде заминаваш оттук? — попита Лара.
— Утре ще бъда в Милано. След това — във Венеция и във Виена, в Париж, в Лондон и накрая — в Ню Йорк.
— Звучи много романтично.
Филип се разсмя.
— Не съм убеден, че бих използвал думата „романтично“. Става дума за несигурни самолетни разписания, непознати хотели, непрекъснато хранене в ресторанти. Но наистина нямам нищо против това, защото самият акт на свиренето е прекрасен. Ненавиждам синдрома „усмихни се!“
— Какво е това!
— Ами да си изложен непрекъснато на показ, да се усмихваш на хора, за които не даваш и пет пари, да живееш живота си сред непознати.
— Познавам това чувство — бавно каза Лара.
В края на вечерята Филип каза:
— Виж, след концерт винаги се чувствам много напрегнат. Искаш ли да се разходим по каналите?
— Ще ми бъде приятно.
Качиха се на едно корабче, което правеше тур по Амстел. Нямаше луна, но градът бе осветен от хиляди блестящи светлини. Пътуването по канала бе вълшебно. По високоговорителя се изсипваше информация на четири езика.
— В момента минаваме покрай вековни търговски къщи с богато украсени фронтони. Отпред виждате старинни църковни кули. Хиляда и двеста моста пресичат каналите, потънали в сянката на великолепни брястове…
Минаха покрай най-малката къща в Амстердам — широка колкото вратата й, покрай черквата Вестеркерк с короната на Хабсбургския император Максимилиан, под отварящия се дървен мост на Амстел, под тесния Магере Бруг, покрай множество шлепове, в които живееха стотици семейства.
— Колко красив град! — възкликна Лара.
— Никога ли не си била тук преди?
— Не.
— А сега дойде по работа.
Лара пое дълбоко дъх.
— Не.
Той я погледна озадачен:
— Мисля, че каза…
— Дойдох в Амстердам, за да те видя.
Той почувства неочаквана тръпка на щастие.
— Аз… много съм поласкан.
— Трябва да ти призная още нещо. Казах ти, че се интересувам от класическа музика. Това не е истина.
Ъгълчетата на устата му трепнаха в усмивка.
— Знам.
Лара изненадано го погледна.
— Знаеш ли?
— Професор Майърс ми е стар приятел. Обади ми се да ми каже, че ти преподава скоростен курс по Филип Адлър. Тревожеше се да не би да кроиш нещо против мен.
— Бил е прав. Обвързан ли си с някого?
— Искаш да кажеш нещо сериозно?
Лара изведнъж се почувства неудобно.
— Ако не те интересувам, аз ще си тръгна и…
Той взе ръката й в своята.
— Хайде да слезем на първата спирка.
Когато се върнаха в хотела, за Лара имаше един куп съобщения от Хауард Келър. Тя ги прибра в чантата си, без да ги прочете. В този миг нищо друго в живота не я интересуваше.