Господарят Демон [bg]

Флуфинела знаеше, че под „кучетата“ Скитника разбира кучета фу — не родителите й, естествено, а тези на боговете. Не беше ги виждала. Наскоро Ширики се бе срещал с тях и бе разказал накратко за обстоятелствата около тази среща на Шамбала. Говореше с презрение за другите кучета.

— Носовете и главите им са като нашите — обясни той. — Дори притежават подобна на нашата магия, но те са жалки създания, сравнени с животните от нашето поколение и тези, които тогава ни опитомяваха. Имат едно предимство пред нас — по-едри са и с по-големи зъби. Кучките, при които ме отведоха, бяха с цяла глава по-високи от мен. — Тук Шамбала му изшътка да мълчи и разговорът приключи.

Скитника препуска толкова дълго, че Флуфинела започна да изпитва силни болки в челюстта и носът й се поду от честите удари в шията му. На няколко пъти успя да разгледа околността, но това, което видя, заличи напълно интереса й. Беше стоманеносива, с единични бели петна.

След известно време Скитника заговори отново, макар и задъхано. Дори я премести в ръцете си.

— Ще ти обясня как да се добереш до Кай Рен, в случай че се разделим. Чичо ми казваше, че кучетата фу са обучени да надушват врати. Кажи ми какво виждаш там — в най-далечната част на хоризонта?

— Топка.

— Чудесно! Ти си ми умница!

Флуфинела помаха доволно с опашка.

— Така, за да откриеш Кай Рен, първо трябва да достигнеш тази топка или някоя друга като нея. Когато се приближиш, виж дали е синя или зелена. Можеш ли да четеш?

— Та аз съм само на няколко седмици! — възрази кутрето.

— Извинявай. — Той й описа с подробности как да разпознае североамериканския континент, после Калифорния. Когато се увери, че е запомнила всичко правилно, продължи:

— Щом откриеш търсеното място, натисни го с лапичката си. Но ще натискаш силно, защото си още мъничка. Трябва да се появи кръгче ярка светлина, а ти завърти топката така, че то да освети Сан Франциско. Натисни отново, светлината ще стане жълта и там ще се покаже вратата. Ще минеш през нея. Отвъд ще разчиташ само на носа си. В Сан Франциско не може да има толкова много демони. Ще го познаеш ли по миризмата?

— Ами да. Демоните миришат като теб.

— Чак толкова ли сме различни от боговете?

— О, да!

Скитника се замисли върху този факт, без да прекъсва лудешкия си бяг. Малко по-късно се зае да ме описва — първо като демон, а след това и в обичайната ми човешка форма. Накрая накара Флуфинела да запомни съобщението, което вече ми бе предала. И всичко това, докато препускаха през една равнина, наподобяваща пейзаж, нарисуван от кубисти.

Споменатата вече топка — която изпълняваше същата функция, каквато и картографските сфери, — се отдалечаваше все повече, когато двамата дочуха далечен, нисък вой.

— Това са кучета фу! — рече запъхтяно Скитника. — По дяволите! Сега кукарите ще се размърдат.