Господарят Демон [bg]

— О, моя наранена гордост! — възкликнах театрално. — Обречен съм да ме отхвърлят красиви жени.

— Не те отхвърлям — поправи ме тя. — Само искам време, за да помисля.

— Зная — засмях се аз и си позволих да я прегърна през раменете. — Зная. Искаш ли да идем на пица в събота вечер? При Тони, в „Раят на пиците“?

— Става — кимна тя и облегна глава на рамото ми.

— Можем да посетим и мъдреците, които живеят в другите бутилки. Притеснявам се какво ли е станало с тях?

— Ще си погледна програмата — рече тя. — Мисля, че ще ми бъде забавно.

Сетих се за още много неща, които можехме да правим заедно, и тази мисъл ме накара да я притисна към себе си. Сега вече бях сигурен, че ще направя всичко възможно, за да остане до мен.

Знаех също, че не бива да я обсебвам напълно, защото само така ще запазя магията на любовта.