![Господарят Демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/6/9/5/gospodaryat-demon-bg-download.jpg)
Господарят Демон [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Линдскольд Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят Демон [bg]». Краткое содержание книги:
Почитателите на Зелазни, за които „Господарят на светлината“ е романът номер едно на гениалния писател, може би ще поставят този на второ място.
Ако някоя заблудена душа за пръв път чува името на Роджър Зелазни, нека започне пътя към дома с това великолепно произведение.
— Гладна ли си, Флуфинела? — попита Ли Пао и дръпна вратата на хладилника. — Имаме малко пилешко в сладко-кисел сос и ориз.
— Гладна съм! — изписка Флуфинела, скочи от ръцете на Сливка и изприпка при хладилника. — Какво е това „пилешко в сладко-кисел сос“? Ами „ориз“? Вкусни ли са?
Ли Пао изстърга остатъка от вечерята в една купичка и я остави на пода.
Докато Флуфинела първо опитваше, а след това се нахвърли лакомо на яденето, старият китаец застана до мен и произнесе шепнешком:
— Някой от вас може ли да ми каже дали тя е това, за което се представя? Демоните лесно менят формата си. Дали не е предрешен демон?
— Възможно е — кимнах, — но се съмнявам. Възстанових достатъчно от демоничното си зрение, за да мога да различа аурата й. Действително прилича на тази на нейните родители. Ако е само маска, оформена е от някой, който ги познава добре.
Сливка кимна, но не изглеждаше напълно уверена. Възхищавах се на смелостта й. Не, тя не беше Вис, но в нея също се спотайваше сила, след като бе притиснала в прегръдките си създание, може би изпратено от нашите врагове.
Флуфинела приключи с яденето, облиза доволно купичката и се върна при нас.
— Ти ли си господарят Кай? — попита ме тя.
— Аз.
Тя наклони глава на една страна и ме огледа с критичен поглед.
— Не изглеждаш така, както те описаха. — Тя продължи да ме разглежда и аз почувствах убождане от нещо, което вероятно бе детската версия на мощната магия, с която се славеха кучетата фу. — Но все пак приличаш на него.
— Аз съм той — отвърнах и се наведох към нея. — Кълна се в дългото си приятелство с твоите родители. Само че преживях някои неприятности.
Това изглежда я убеди напълно.
— Моите родители — произнесе с официален тон Флуфинела, която изглежда бе репетирала тези думи, — не са доволни от мястото, което обитават понастоящем. Интересуват се дали не би им помогнал да избягат? Ако се съгласиш, готови са да ти служат вярно до края на живота си.
— С радост бих им помогнал, дори и без обещанието за служба. Но за да ги освободя, първо трябва да узная къде са. — Посочих Ли Пао, извадил вече гадателската си купа. — Този човек се нарича Ли Пао и е могъщ магьосник. Той ще ти помогне да ни покажеш пътя, по който си стигнала до нас. По него ще открием мястото, където са твоите родители.
Флуфинела наостри уши и завъртя глава към Ли Пао. Тя се изправи на задни крачета, опря лапички в коляното му и рече:
— Поласкана съм да се запозная с теб, велики магьоснико.
Той се засмя.
— Можеш да ми казваш Ли Пао. Настани се сега в скута ми, за да можеш да виждаш водата. Разкажи ми всичко, което помниш за пътя си дотук. Виждаш ли дракона в купата?
— Аха.
— Той ще изслуша разказа ти и ще открие мястото.
— Ще се опитам. Бях толкова уплашена… не знаех къде вървя.
— Не се безпокой. Видяла си повече, отколкото предполагаш. Драконът ще ни помогне. Започни от началото.
— Добре — Флуфинела говореше толкова тихо, че едва я чувах. — Бях с мама и татко, когато чух нов глас.
В началото образите, които получихме в купата, не бяха особено ясни. Тъмни, мрачни сенки, движещи се пластове, сред които не се различаваше никакво изображение.
Изведнъж едно грамадно, космато, оранжево лице изпълни купата.
— Мама ми каза да чакам, но аз я последвах.
Ли Пао изсумтя нещо неразбрано и премести длан над равната повърхност.
— Фина настройка — обясни той. — Виждаме всичко от гледната точка на Флуфинела. Помолих дракона да измести перспективата назад и нагоре.
Сега вече се показаха сводести стени на помещение, боядисано в зелен цвят. До една от стените имаше купчина разръфани одеяла. Когато се вгледах отблизо, открих, че сред одеялата са се сгушили няколко мънички кутрета от същата порода.
Докато Флуфинела продължаваше с разказа си, ние видяхме Ширики и Шамбала да се отдалечават от кученцата и Флуфинела да подтичва след тях. Насочваха се към някакво светещо място в стената.
Постепенно разказът на Флуфинела се смеси във въображението ми с картината:
— Това прилича на оформяща се врата! — изръмжа Ширики. — Шамбала, бъди готова. Няма да им позволим да ни вземат кутретата!
Шамбала изръмжа в знак на съгласие.
Светещата точка се разшири и придоби белезникав оттенък по краищата. Наистина беше врата, но прокопана, а не естествена. Очевидно създателят й срещаше невероятно съпротивление от материята на стената.
— Дали пък господарят Кай най-сетне не ни е намерил? — произнесе тихо Шамбала.
— И да не е той, едва ли ще е По Шиан, или някой от проклетите му лакеи.