![Господарят Демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/6/9/5/gospodaryat-demon-bg-download.jpg)
Господарят Демон [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Линдскольд Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят Демон [bg]». Краткое содержание книги:
Почитателите на Зелазни, за които „Господарят на светлината“ е романът номер едно на гениалния писател, може би ще поставят този на второ място.
Ако някоя заблудена душа за пръв път чува името на Роджър Зелазни, нека започне пътя към дома с това великолепно произведение.
— Каква ти логика в любовта?
— И тя каза, че ме обича.
— Вярваш ли й?
Надникнах в неговите мъдри, старчески очи и бавно поклатих глава.
— Не. Бих искал, но разумът ми казва друго.
— Може наистина да те обича — рече изненадващо той, — но по свой странен начин. Като демон, не като човек.
— Така ли смяташ?
— Да, което не би й попречило накрая да те погуби. Като женски паяк, който разкъсва мъжкия след съвокупляване.
— Чувал съм.
Отново се замислих по въпроса с бащата на Тувон. Говореше се, че загинал в една от войните, но никога не бях проявявал специален интерес. Вис изглеждаше толкова уверена в себе си и толкова самостоятелна, че просто не можех да си я представя в прегръдките на друг. Или не исках?
Някой застърга с нокът по вратата — тихо и настойчиво. Ли Пао стана и пусна в стаята Уон Пан, който все още бе пухкав, охранен пекинез.
— Нещо се забави, пазачо — подхвърли му той.
Уон Пан заскимтя извинително. Сетне насочи кръглите си очички към мен и хлъцна.
— Добре съм — успокоих го. — Лоши сънища.
Той размаха опашка, завъртя се и стигна прага, където ни погледна подканващо.
— Сигурно иска да го изведем за малко — предположи Ли Пао. — Сливка заплаши, че ще го одере жив, ако се изпусне на килима. Няма да е зле и ти да се поразходиш.
— Добре, ще го изведа. И без това имам нужда да прогоня неприятния спомен от съня.
Уон Пан излая радостно. Изшътках му да мълчи, предполагайки че Сливка и Ба Уа още спят, после се спуснах в кухнята. Той вече бе при външната врата и натискаше дръжката с лапичка. Отвори я и изтича по стълбите с важен вид, но се върна толкова бързо, че си помислих, да не е някой негов двойник.
В действителност бяха двама. Отзад го следваше космато същество, приблизително с неговите размери. И то, като пекинеза, имаше дълга, гъста козина, извита опашка и изпъкнали очички. Но тези очи сияеха с яркозлатиста светлина, а козината бе оранжево-зелена като неразбъркан шербет. Беше твърде младо, за да притежава гъстата, къдрава козина на възрастните екземпляри, но въпреки това го разпознах веднага.
— Ти си от породата на Ширики и Шамбала! — възкликнах аз. — И те ли са наблизо?
Кутрето фу завъртя златистите си очи към мен и отвърна с писклив, недобре оформен глас.
— Не. Изгубих мама и татко, няма го и Скитника!
— Какво става? — извика сънено откъм стълбите Сливка. Ли Пао, следван от подскачащия Уон Пан, се върна да й обясни. Шумът, естествено, разбуди и Ба Уа, който изникна в коридора, увиснал в дрейфуваща левитация над пода, вместо да върви като нормален човек. След минута цялото домочадие бе събрано в кухнята.
Стреснато от бъркотията и шума, кутрето се изпишка на килима. Докато аз изтривах петното, Ли Пао обясни на останалите какво се е случило, като на няколко пъти кресна на Уон Пан да седи мирно и да не лае.
— Но как е стигнало до тук? — попита Сливка.
— И дали някой не го е последвал? — добави Ли Пао.
Тези въпроси пробудиха напълно Ба Уа.
— Каца с лайна, шефе! — изпъшка той. — Ето в какво ще се озовем, ако ни намерят!
Кимнах.
— Вземи Уон Пан и огледайте района около къщата. И внимавайте да не ви забележат.
— Разбрано, началство!
Коленичила пред кученцето, Сливка му подаде пръсти, за да я подуши.
— И казваш, че може да говори? — попита тя.
— Така беше, когато влезе.
Тя го почеса по главата и бе възнаградена с игриво помахване на опашка.
— Ти как стигна при нас?
— Не знам — отвърна кутрето.
Сливка продължи да го чеше и гали и премести ръката си върху гърба му.
— Как ти е името?
— Флуфинела.
— Прилича ми на женско име. Да не си кучка фу?
— Аха. — Кутрето разглеждаше Сливка с немигащите си очички. Стори ми се, че долових в тях магически способности. — Как се казваш, госпожице?
— Сливка.
— Хубаво име — рече кутрето и тупна доволно с опашка.
— Благодаря ти. И Флуфинела е хубаво. Та, за майка ти и баща ти…
— Ширики и Шамбала.
— Те ли те доведоха тук?
— Не — отвърна Флуфинела и спря да маха с опашка.
— Тогава как ни намери?
— Скитника ми каза. Той ми посочи вратата. — Кутрето изскимтя и отпусна опашка на пода. — Аз избягах. Сега Скитника ще се загуби и може да го изядат, а аз никога няма да намеря родителите си!
Флуфинела започна да скимти все по-силно. Сливка я вдигна на ръце и я притисна към гърдите си.
— Стига, миличко, не плачи. Нали намери нас?
Надявах се, че Сливка е права, но ако някой бе изпратил кучето, за да ни открие? Някой, който стои от другата страна? Кой би могъл да каже на кого служат сега Ширини и Шамбала?
Спогледахме се с Ли Пао и прочетох в погледа му сходни съмнения.