Господарят Демон [bg]

Тази сфера бе оцветена в черно и сиво и само тук-там имаше морета от бяло. Завъртях я в ръка.

— Флуфи, можеш ли да ни кажеш откъде точно проникна в света на кукарите?

— Ще се опитам.

Докато я въртях бавно, тя доближи нос до нея и взе да души.

— Ето тук! — извика и посочи три черни кубчета. — Това е мястото!

Понечих да натисна с пръст кубчетата, но Разпилени лунни лъчи ме спря:

— Питам се дали не може да се преместим директно в другата плоскост — тази, която според Скитника била тангенциална на Първородния свят.

— Бихме могли. Но може да възникнат проблеми с маршрута.

— Така ли? — тя ме погледна и ми се стори, че повдигна вежди, но лицето й бе като на сянка.

— Първо, трябва да открием Скитника, а за последен път са го видели в плоскостта на кукарите. Второ, не знаем колко е голяма тази тангенциална равнина. Ами ако изминат дни в скитосване из нея, преди Флуфинела да открие търсеното място? Ще й бъде далеч по-лесно да се върне по следите, които е оставила.

— Не може ли да използваме духа на дракона за водач?

Ли Пао поклати глава.

— Той е само подвижен вариант на гадателната купа — нещо като автоматизиран модел на картата.

Драконът, който чуваше разговора ни, изсъска обидено.

— Поне що се отнася до конкретната задача — побърза да обясни Ли Пао. — Боя се, че не знае повече от кутрето. Силата му е в доразкриването на вече установените факти.

— Съществува ли някаква конкретна причина да избегнем движението по обратния път на Флуфинела? — обърнах се към Разпилени лунни лъчи.

Сребристият обков около почти прозрачното й лице кимна.

— Да. Не мислите ли, че боговете могат да ни издебнат? Тогава ще попаднем право в тяхната клопка.

— Напълно възможно — потвърдих. — Само че според мен сега боговете са събрани около Ширики и Шамбала. Едва ли биха разпилели силите си из цялата равнина. По-лошото е, че не знаем нищо за тези кукари и за техните възможности.

Разпилени лунни лъчи отстъпи, но бях сигурен, че е останала на своето мнение.

И тъй като нямаше смисъл да отлагаме повече, притиснах с пръст нужното място и задействах вратата. Затворих я веднага щом минахме от другата страна, а Флуфинела се захвана да души земята. Ли Пао изпрати дракона напред да разузнае пътя.

— Подушвам Скитника — обяви Флуфи, когато се отдалечихме на стотина крачки от вратата. — Миризмата е слаба.

— Не спирай да душиш. А ние ще те пазим.

Продължихме напред, придружени от металическото потракване, което вероятно съобщаваше за близостта на кукарите. И тримата бяхме нащрек, готови да се хвърлим в бой при най-малкия сигнал за опасност. Скоро се озовахме в район, насечен от множество прави канали, между които имаше равни, еднакви по размер, плоски участъци. Имах чувството, че се движим в някакъв лабиринт за мишки.