Господарят Демон [bg]

Немалко прочути частни колекционери биха дали мило и драго, за да сложат ръка на някое от произведенията на Кай Рен. Търсят ги магьосници, които ги използват в работата си, заради силата, скрита в тях. Те са на особена почит във всички музеи на ориенталското изкуство, говори се дори, че съществували специално наети ловци, които ги издирвали, купували или се сдобивали с тях по всякакъв възможен начин, за да ги препродадат на своите заможни работодатели.

В стаята, с типичната си котешка безшумна стъпка, влезе Оливър О’Кифи. Веднага разбра, че най-сетне съм завършил работата си върху поредната бутилка и че по някакъв неразбираем за него начин това ме прави щастлив. Бях отделил известно време да изуча чувствата и струва ми се, че тъкмо щастие изпитвах в момента.

Поставих отново бутилката на тезгяха и се изправих. Оливър ми се ухили. Беше нисък на ръст, плещест, но не набит, със светла, обсипана с лунички кожа и късо подстригана, русолява коса.

Двамата винаги контрастирахме ярко, независимо от формата, която приемах.

— И таз я бива, шефе — кимна той. — Даже е по-добра от оназ зелената, дето я приключи нейде към 1700 година, макар да ми е любимката.

— О, благодаря ти, Оли. Аз също много харесвам зелената.

— Събота вечер е и Тони е на работа в „Раят на пиците“. Ще го отпразнуваме ли?

Усмихнах се.

— Какво да бъде този път?

— Ами ти винаги си избирал пеперони.

— Което си е вярно. Стига да е с гъби, ако са пресни, разбира се.

— Ще имам грижата.

— Не се съмнявам. Сос? Ако и той е пресен?

— Чудесна идея.

— Добави и ти нещо.

— Защо не и ситно нарязан лук?

— Много добре. Да не забравим и няколко бутилки мексиканска бира.

— Ама как иначе?

Засмях се. Това беше същата поръчка, както и предния път. И както всички останали пъти. Но все пак ми беше приятно да изпълним отново нашия малък ритуал.

Проследих го замислено, докато си закопчаваше якето и излизаше. Свикнал бях с него. Служеше ми вярно вече близо триста години, благодарение на няколко първокласни магии, с които го поддържах в неизменната добра форма. Не беше като нито един от предишните ми прислужници.

Запознахме се в една дъблинска кръчма, където бе отишъл да си продава гъдулката. В невежеството си го запитах какво е това гъдулка, в отговор на което той я извади и засвири. Тъй че вместо да я купя, просто му предложих работа при мен и оттогава си живеем добре.

Не съм от онези, които излизат с охота в света на хората, и при подобни случаи Оли ми служи като посредник. Той е словоохотлив, добродушен и умее да се ориентира в обстановката. Което не е маловажна черта, като се имат предвид бесните темпове, с които се променяше човешкият свят през споменатите триста години.

Напуснах стъклодувната лаборатория и поех по коридора, наслаждавайки се на моите картини и колекцията от пъстри килими. Можех да крача из коридора хиляди години. Бутилката, която обитавам — и която съм изработил собственоръчно — представлява свой собствен свят, чиято вътрешност е напълно изолирана от човешкото време и пространство. Всяка от изработените от мен бутилки съдържа в себе си по един подобен свят. Бихте могли да ги напълните с вода или да поставите в тях цветя, без да нарушите покоя на световете им. Ако пък знаете как да проникнете вътре, ще се позабавлявате чудесно, без дори да си намокрите краката.