Танц с дракони

— Какво казахте?

— Истината… но истината никак не беше желана в онзи двор. Излязох от тронната зала с високо вдигната глава, макар да не знаех къде отивам. Нямах друг дом освен Кулата на Белия меч. Знаех, братовчедите щяха да ми намерят някое място в Житен замък, но нямах никакво желание да им навлека неприязънта на Джофри. Събирах си нещата, когато ме осени, че сам съм си докарал това, като приех опрощението на Робърт. Беше добър рицар, но лош крал, защото нямаше право на трона, на който седна. Точно тогава разбрах, че за да изкупя грешката си, трябва да намеря верния крал, и да му служа вярно с цялата сила, която все още ми бе останала.

— Моят брат Визерис.

— Такова беше намерението ми. Когато стигнах до конюшните, златните плащове се опитаха да ме задържат. Джофри ми беше предложил кула, в която да умра, но бях отхвърлил дара му, тъй че сега бе решил да ми предложи тъмница. Лично командирът на Градската стража се изправи срещу мен, окуражен от празната ми ножница, но имаше само трима мъже със себе си, а аз все още имах ножа си. Разпрах лицето на един, когато се опита да ме хване, и препуснах през другите. Докато пришпорвах към портите, чух Джанос Слинт да им вика да тръгнат след мен. Извън Червената цитадела улиците бяха задръстени, иначе можеше да се измъкна чисто. Но ме хванаха при Речната порта. Златните плащове, които ме бяха подгонили, викнаха на пазачите на портата да ме спрат и те кръстосаха копията си да ми преградят пътя.

— А вие без меч? Как минахте през тях?

— Един истински рицар струва колкото десет стражи. Мъжете на портата бяха изненадани. Прегазих един, изтръгнах му копието и го забих в гърлото на най-близкия си преследвач. Другите се пръснаха, щом минах през портата, тъй че пришпорих коня си в галоп и препуснах колкото ми сили държат покрай реката, докато градът не се скри от погледа ми. Същата нощ продадох коня си за шепа петаци и няколко дрипи, а на другата сутрин се влях в потока простолюдие, запътено към Кралски чертог. Бях излязъл от Калната порта, тъй че се върнах през Портата на боговете с кал по лицето, четина по страните и никакво оръжие освен една дървена тояга. С опърпаните дрехи и окаляните ботуши бях просто поредният старец, побягнал от войната. Златните плащове ми взеха един елен и ме пуснаха да мина. Кралски чертог беше препълнен с прости хора, дошли да потърсят убежище от боевете. Изгубих се сред тях. Имах малко сребро, но то ми трябваше да си купя превоза през Тясното море, тъй че спах в септи и задни улички и се хранех в коптори. Пуснах си брада и се предреших като старец. В деня, в който лорд Старк загуби главата си, отидох във Великата септа и благодарих на седемте богове, че Джофри ме е лишил от наметалото.

— Старк беше изменник и го сполетя краят на изменника.

— Ваше величество — каза Селми, — Едард Старк изигра роля в падането на баща ви, но не хранеше лоши чувства към вас. Когато евнухът Варис ни каза, че носите дете, Робърт поиска да ви убият, но лорд Старк се изказа против. Вместо да подкрепи убийството на деца, каза на Робърт да си намери друга Ръка.