Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Джон стана и изкачи стъпалата до тясното си легло, което беше някога на Донал Ноя. „Това е моята участ — осъзна, докато се събличаше. — От днес и до края на дните ми.“
Денерис
— Какво има? — извика тя, когато Ирри я разтърси леко за рамото. Навън беше тъмна нощ. „Нещо не е наред“, разбра Денерис веднага. — Даарио ли е? Какво се е случило?
В съня ѝ бяха мъж и жена, прости хора, които живееха прост живот във висока каменна къща с червена врата. В съня ѝ той я беше целувал навсякъде: по устата, по шията, по гърдите.
— Не, халееси — промълви Ирри. — Вашият евнух Сив червей и плешивите мъже. Ще ги видите ли?
— Да. — Косата ѝ беше разчорлена, а нощницата омачкана. — Помогни ми да се облека. И ми налей чаша вино. Да прочисти главата ми. — „Да удави съня ми.“ Долови тихо хлипане. — Кой плаче?
— Вашата робиня Мисандей. — Джикуи държеше свещ.
— Слугинята ми. Няма роби. — Дани не разбра. — Защо плаче?
— За онзи, който беше неин брат — каза Ирри.
Останалото научи от Скааз, Резнак и Сив червей, когато ги пуснаха при нея. Разбра, че новините са лоши, още преди да са казали и дума. Един поглед към грозното лице на Бръснатото теме бе достатъчен.
— Синовете на Харпията?
Скааз кимна. Устата му бе стисната.
— Колко мъртви?
Резнак закърши ръце.
— Д-девет, ваше величество. Мръсна работа, и подла. Ужасна нощ, ужасна.
„Девет.“ Думата я прониза като кама в сърцето. Всяка нощ тайната война се повеждаше отново под стъпалчатите пирамиди на Мийрийн. Всяко утро слънцето изгряваше над пресни трупове, с харпии, изрисувани на тухлите до тях. Всеки освободен, който се издигнеше прекалено или заговореше без задръжки, биваше белязан за смърт. „Но девет в една нощ…“ Това я изплаши.
— Кажете ми.
Сив червей отвърна:
— Вашите слуги са били нападнати, докато са обикаляли тухлите на Мийрийн, за да пазят мира на ваше величество. Всички бяха добре въоръжени, с копия, щитове и къси мечове. Двама по двама обикаляха и двама по двама са умрели. Вашите слуги Черен юмрук и Сетерис са убити от стрели на арбалет в Лабиринта на Маздан. Вашите слуги Мосадор и Дъран са премазани от падащи камъни под речната стена. Вашите слуги Еладон Златокосия и Вярно копие са отровени в една винарна, където се отбиваха всяка нощ при обиколките си.
„Мосадор.“ Дани сви юмрук. Мисандей и братята ѝ бяха отвлечени от дома им на Наат от разбойници от Островите на Базилиска и продадени в робство в Ащапор. Още като момиче Мисандей бе проявила такава дарба с езиците, че Добрите господари я бяха направили писар. Мосадор и Марселен не бяха извадили такъв късмет. Бяха ги скопили и бяха пратени в редовете на Неопетнените.
— Заловен ли е някой от убийците?
— Вашите слуги са арестували собственика на винарната и дъщерите му. Твърдят, че са в неведение, и молят за милост.
„Всички твърдят, че са в неведение, и молят за милост.“
— Дайте ги на Бръснатото теме. Скааз, дръж ги отделно от другите и ги подложи на разпит.
— Ще бъде сторено, ваше величество. Мило ли ще благоволите да ги разпитам, или грубо?
— Мило, в началото. Чуй какво ще кажат и какви имена ще ти дадат. Може да нямат участие в това. — Дани се поколеба. — Каза девет, Резнак. Кои още?
— Трима освободени, убити в домовете им — каза Бръснатото теме. — Един лихвар, един обущар и арфистката Рилона Рий. Отрязали са ѝ пръстите, преди да я убият.
Кралицата потръпна. Рилона Рий беше свирила на лира сладко като Девата. Като робиня в Юнкай беше свирила на всяка знатна фамилия в града. В Мийрийн се беше превърнала във водачка сред юнкайските освободени, беше техният глас в съветите на Дани.
— Никакви задържани ли нямаме освен този винар?
— Никакви, признава този със скръб. Молим ви за извинение.
„Милост — помисли Дани. — Ще получат милостта на дракона.“
— Скааз, премислих. Разпитай мъжа грубо.
— Бих могъл. Или мога да разпитам грубо дъщерите, докато той гледа. Това ще изтръгне някои имена от него.
— Направи каквото сметнеш, че ще е най-добре, но ми донеси имена. — Гневът ѝ бе като огън в корема ѝ. — Няма да позволя да бъдат избивани повече Неопетнени. Сив червей, изтегли мъжете си в казармите им. Оттук насетне нека пазят стените ми, портите и особата ми. От този ден ще се пада на мийрийнците да пазят мира в Мийрийн. Скааз, направи ми нова стража, съставена от равни части бръснати темета и освободени.
— Както заповядате. Колко души?
— Колкото прецениш.