Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Безсънната ѝ нощ скоро си каза своето. Едва надвиваше прозявката си, докато Резнак дърдореше за занаятчийските гилдии. Каменоделците, изглежда, ѝ бяха разгневени. Зидарите с тухли също. Някои бивши роби дялаха камък и редяха тухли, отнемайки работата на калфи и майстори от гилдията.
— Освободените работят твърде евтино, ваше великолепие — каза Резнак. — Някои се наричат калфи и дори майстори, титли, полагащи се по право само на занаятчиите на гилдиите. Зидарите и строителите най-почтително умоляват ваше величество да потвърдите древните им права и обичаи.
— Освободените работят евтино, защото са гладни — изтъкна Дани. — Ако им забраня да дялат камък или да редят тухли, свещарите, тъкачите и златарите скоро ще са пред портите ми и ще искат да бъдат изключени и от тези занаяти. — Помисли малко. — Да се запише, че оттук насетне само на членове на гилдията ще се позволява да се самоназовават калфи или майстори… стига гилдиите да отворят регистрите си за всеки освободен, който може да покаже изискваните умения.
— Така ще се провъзгласи — заяви Резнак. — Ще благоволи ли ваше величество да изслуша благородния Хиздар зо Лорак?
„Никога ли няма да признае поражение?“
— Пуснете го.
Днес Хиздар не носеше токар. Беше облякъл прост халат в сиво и синьо. И беше остриган също така. „Обръснал си е брадата и си е подрязал косата.“ Не беше станал съвсем бръснато теме, но поне ги нямаше онези негови нелепи крилца.
— Бръснарят ти те е обслужил добре, Хиздар. Надявам се, че си дошъл да ми покажеш работата му, а не пак да ме тормозиш за бойните ями.
Мъжът направи дълбок почтителен поклон.
— Ваше величество, боя се, че трябва.
Дани отвърна с гримаса. Дори нейните хора не се примиряваха по въпроса. Резнак мо Резнак наблягаше на парите, които щяха да се съберат чрез данъци. Зелената грация твърдеше, че отварянето на ямите ще е угодно на боговете. Бръснатото теме смяташе, че това ще ѝ спечели подкрепа срещу Синовете на Харпията. „Нека се бият“, мърмореше Белвас Силния, някогашен шампион в ямите. Сир Баристан предлагаше турнири на мястото им. Сираците му можели да излизат на арените и да се бият в групов бой с притъпени оръжия, казваше той — предложение, което според Дани беше колкото добронамерено, толкова и безнадеждно. Кръв жадуваха да видят мийрийнците, не умение. Иначе биещите се в ямите роби щяха да носят броня. Само малката писарка Мисандей като че ли споделяше опасенията на кралицата.
— Отказах ти шест пъти — напомни Дани на Хиздар.
— Ваше величество има седем богове, тъй че навярно ще погледне на седмия ми апел благосклонно. Днес не дойдох сам. Ще изслушате ли приятелите ми? Те също са седмина. — Представи ги един по един.
— Ето го Краз. Барсена Черната коса, винаги храбра и доблестна. Камарон и Гогор Великана. Това е Пъстрата котка, този — Итоук Безстрашния. Последен, Белакво Трошача на кокали. Дошли са, за да добавят гласовете си към моя и да помолят ваше величество да разреши бойните ни ями да се отворят отново.
Дани знаеше седмината по име, ако не по външност. Всички бяха между някогашните най-прочути биещи се роби на Мийрийн… а тъкмо биещите се в ямите роби, освободени от прангите си от нейните канални плъхове, бяха повели въстанието, което ѝ спечели града. Дължеше им кръвна дан.
— Ще ви изслушам — отстъпи тя.
Един по един те я помолиха да разреши бойните ями да се отворят отново.
— Защо? — запита тя, след като Итоук приключи. — Вие вече не сте роби, обречени да умрете по прищявката на някой господар. Аз ви освободих. Защо трябва да искате да свършите живота си на червените пясъци?
— Аз тренира от три — каза Гогор Великана. — Убива от шест. Майка на дракони казва аз свободен. Защо не свободен да се бия?
— Щом искаш бой, бий се за мен. Закълни меча си на Мъжете на Майката, или на Свободните братя, или на Здравите щитове. Научи другите ми освободени как да се бият.
Гогор поклати глава.
— Преди аз бия за господар. Ти казва, бия за теб. Аз казва, бия за мен. — Грамадният мъж се потупа по гърдите с юмрук като свински бут. — За злато. За слава.
— Гогор говори за всички нас. — Пъстрата котка носеше леопардова кожа през рамо. — Последния път, когато ме продадоха, цената беше триста хиляди хонора. Докато бях роб, спях на кожи и ядях червено месо от кокала. Сега, като съм свободен, спя на слама и ям солена риба, ако мога да си я позволя.
— Хиздар се кълне, че победителите ще делят половината от всички пари, събрани на портите — каза Краз. — Половината, така се кълне, а Хиздар е почтен човек.