Господарката на езерото (том 1)

Бързо изтича по мраморните стъпала на терасата с колоните, до която се поклащаха лодките. Отвърза едната, крайната, тази, която беше привлякла погледа й още вечерта. Отблъсна се от терасата с дългия махагонов прът, който предварително беше извадила от корниза в стаята си. Защото се съмняваше, че лодката ще я слуша така, както слуша Авалак’х.

Лодката тръгна безшумно по течението. В Тир на Лия беше тихо и тъмно. Само статуите върху терасите я съпровождаха с мъртвите си погледи. Цири броеше мостовете.

Небето над гората се освети от заревото на мълния, след известно време протяжно се разнесе гръм.

Третият мост.

Нещо се понесе през моста, тихо и ловко като огромен черен плъх. Лодката се разклати, когато той скочи на носа й. Цири захвърли пръта на дъното на лодката и измъкна меча си.

— Значи все пак реши да ни лишиш от компанията си? — изсъска Ередин Бреак Глас.

Той също извади меча си. В краткия проблясък на една мълния Цири успя да разгледа оръжието. Имаше острие само от едната страна; беше леко извит, блестящ и несъмнено остър, с дълга ръкохватка и предпазител във вид на кръгла ажурна пластина. От пръв поглед си личеше, че елфът умее да използва меча.

Неочаквано той люшна лодката, здраво опрял крака в борда. Цири ловко запази равновесие, успокои лодката със силно накланяне на тялото и сама се опита да направи същия номер, скачайки върху борда и с двата си крака. Ередин се олюля, но запази равновесие и налетя върху нея с меча напред. Тя парира удара, защитавайки се инстинктивно, защото не виждаше почти нищо. Отговори с бърз удар отдолу. Ередин отби и сам нанесе удар. Цири също отби. От остриетата излитаха искри като от огниво.

Ередин отново люшна лодката — много силно, едва не я обърна. Цири затанцува, балансирайки с разперени ръце. Той отстъпи към носа, отпускайки меча.

— Къде си се научила на това, Лястовичке?

— Ще се изненадаш, ако ти кажа.

— Съмнявам се. Сама ли се сети, че по реката можеш да преодолееш бариерата, или някой ти каза?

— Няма значение.

— Има значение. И ние ще изясним това. Има си начини. А сега пусни меча и да се връщаме.

— Как ли пък не!

— Връщаме се, Zireael. Ауберон чака. Гарантирам ти, че тази нощ ще бъде енергичен и бодър.

— Как ли пък не! — повтори тя. — Предозирал си ободряващото средство, което си му дал. А може и изобщо да не е било ободряващо средство, а?

— Какво искаш да кажеш?

— Кралят е мъртъв.

Ередин мигновено се отърси от изненадата и рязко се хвърли към нея, разклащайки лодката. Балансирайки, двамата размениха яростни удари и над водата се разнесе гръмкото звънтене от сблъсъците на стомана в стомана.

Една мълния озари нощта. Над главата им се мярна мост. Един от последните мостове на Тир на Лия. А може би последният?

— Не може да не осъзнаваш, Лястовичке — изрече хрипливо елфът, — че само отлагаш неизбежното. Не мога да ти позволя да си тръгнеш.