Господарката на езерото (том 1)

Повечето историци обясняват процеса над Йоахим дьо Вет, както и присъдата над него и екзекуцията му, с бурната, жестока и тиранична природа на император Емхир. Не липсват — особено сред авторите с вкус към белетристиката — хипотези за отмъщение и разправа по лични причини. Дойде време да се каже истината, която е очевидна за всеки сериозен изследовател. Дук Дьо Вет е командвал групата „Верден“ по начин, за който определението „неудачен“ е прекалено деликатно. Имайки на разположение двукратно по-многобройни сили от врага, той се е забавил с настъплението на север и е хвърлил всичките си сили срещу верденските гериласи. Групата „Верден“ е проявила изключителна жестокост към населението. Резултатът бил неизбежен и лесен за отгатване: ако през зимата силите на съпротивата наброявали по-малко от петстотин души, през пролетта въстанала почти цялата страна. Преданият на Империята крал Ервил бил убит и начело на въстанието застанал синът му, принц Кистрин, симпатизиращ на нордлингите. Заобиколен от десантите на пиратите от Скелиге откъм фланга, настъпващите от Цидарис нордлинги откъм фронта и бунтовниците откъм тила, Дьо Вет се оплел в хаоса на войната и започнал да претърпява поражение след поражение. По този начин забавил настъплението на група „Център“, и както е установено, вместо да задържи крилото на нордлингите, групата „Верден“ е задържала Мено Коехорн. Нордлингите незабавно се възползвали от ситуацията и предприели контраудари, разкъсвайки обръча около Майена и Марибор и свеждайки до минимум шансовете за бързо повторно превземане на тези важни крепости.