![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Нищо чудно, че Деидре бе получила нервен срив. От болницата я отведоха направо в санаториум.
- Това не е необичайно за Мейфеър - каза Ред Лониган, като поклащаше глава. - Така си отиде и Лайънъл Мейфеър, в усмирителна риза.
Рита попита какво означава това, но не получи отговор.
- О, но те не трябваше да постъпват така - настояваше. - Тя е толкова прекрасна. Не би наранила никого.
Накрая чу, че Деидре отново си е у дома, и една събота реши да отиде на службата в параклиса «Богородица на безкрайната благодат» в Гардън Дистрикт. Там богаташите ходеха най-често. Те не идваха в големите стари енорийски църкви - «Света Богородица» и «Свети Алфонс» - от другата страна на Мегазин стрийт.
Рита отиде за месата в десет, като си мислеше - е, само ще мина покрай къщата на Мейфеър на връщане. Но това не се наложи, защото Деидре беше на службата - седеше между баба си, госпожица Бел, и госпожица Мили. Слава богу, госпожица Карлота я нямаше.
Деидре и? се стори направо ужасяваща. Приличаше на призрака на Банко, както би казала майка и?. Имаше тъмни кръгове под очите, беше облечена в някаква стара габардинена дреха, която не и? беше по мярка, с подплънки на раменете. Сигурно някоя от стариците в къщата и? я беше дала.
След службата, докато слизаха по мраморните стъпала, Рита преглътна, пое си дълбоко дъх и изтича след Деидре.
Деидре веднага и? се усмихна със своята красива усмивка. Но когато се опита да заговори, не можа да каже почти нищо, успя да прошепне само: «Рита Мей!».
Рита Мей се наведе да я целуне и прошепна:
- Диди, опитах се да направя каквото ме помоли, но не мога да открия онзи мъж. Картичката бе съсипана.
Очите на Деидре бяха широко отворени, празни. Да не би да не си спомняше? Възможно ли беше? Поне госпожица Мили и госпожица Бел не бяха забелязали ставащото, поздравяваха се с излизащите от църквата. А горката стара госпожица Бел и без това не забелязваше нищо.
Тогава Деидре като че ли си спомни.
- Не се тревожи, Рита Мей - каза тя. Отново красивата усмивка. Стисна ръката на Рита и се наведе напред да я целуне по бузата. Тогава леля и? Мили каза:
- Трябва да тръгваме, скъпа.
Да, такава беше Деидре Мейфеър за Рита. Не се тревожи, Рита Мей. Най-сладкото момиче, което познаваше.
Не след дълго Деидре отново бе в настанена в санаториум. Беше бродила боса из Джаксън авеню и си бе говорила сама на глас. Казаха, че е в психиатрия в Тексас, а след това Рита чу само, че била «неизлечимо» болна и никога вече… няма да си дойде у дома.
Когато старата госпожица Бел умря, останалите жени Мейфеър както винаги повикаха бащата на Джери. Може би госпожица Карл дори не си спомняше за схватката с Рита Мей. На погребението дойдоха роднини от цялата страна, но не и Деидре.
Господин Лониган мразеше да отваря гробницата на «Лафайет» №1. В нея имаше толкова много разрушени гробове, в които се виждаха гниещите ковчези и дори кости. Направо му призляваше да прави погребения там.
- Но в нея са погребвани всички Мейфеър от хиляда осемстотин шейсет и първа насам - казваше той. - И наистина поддържат гробницата, не мога да го отрека. Боядисват оградата от ковано желязо всяка година. Пък и туристите… Това е гробището, пред което винаги се застояват. Че как иначе - с толкова много мъртъвци и малки бебета вътре - имена, които датират още от времето на Гражданската война. Просто наоколо всичко е толкова окаяно. Някой ден сигурно ще изличат това място от лицето на земята.
Но не разрушиха «Лафайет» №1. Туристите го харесваха твърде много. Харесваха го и семействата от Гардън Дистрикт. Почистваха го, варосваха стените, садяха нови магнолии. Но все още имаше достатъчно полуразрушени гробници за онези, които искаха да зърнат направо костите. Било «исторически паметник».
Един следобед господин Лониган заведе Рита там, показа и? прочутите гробове на жертвите на жълтата треска, по които можеше да се прочете дълъг списък с имената на хора, умрели само в продължение на няколко дни по време на епидемията. Показа и? и гробницата на Мейфеър - беше огромна, с дванайсет гроба с формата на фурни. Малката желязна ограда опасваше цялата гробница и тясна ивица трева. А двете мраморни вази, закрепени за предното стъпало, бяха пълни със свежи цветя.
- Настина я поддържат много добре, нали? - рече тя. Толкова красиви лилии, гладиоли и гипсарки.
Господин Лониган се взираше в цветята. Не отговори. После прочисти гърлото си и посочи имената на онези, които познаваше.
- Тази тук е Анта Мари - умряла през четирийсет и първа, майката на Деидре.
- Онази, която паднала от прозореца ли? - попита Рита.