![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Искам само да те направя щастлива, любима моя.
- Мили боже - прошепна Деидре и скочи внезапно от пейката. Рита я видя да тича по пътеката между лехите с лилии. Мъжът не се виждаше никъде. Вятърът се бе върнал, фучеше из пекановите дървета така, че най-високите им клони се удряха в портата на вътрешния двор. Цялата градина като че изведнъж се развълнува. А Рита бе съвсем сама в нея.
Обърна се засрамена. Не биваше да подслушва. Хукна обратно и изкачи тичешком дървените стъпала до четвъртия етаж.
Мина още час, преди Деидре да се върне. Рита бе ужасно нещастна, задето я бе шпионирала.
Но късно същата нощ, докато лежеше в леглото, Рита си спомни онези думи:
Любима моя. Само искам да те направя щастлива, любима моя. О, като си помислеше само, че мъж може да каже подобни неща на Деидре.
Рита познаваше единствено момчетата, които искаха да «те почувстват», винаги когато им се удадеше шанс. Неловки, глупави момчета, като нейното гадже Тери от «Светия кръст», който казваше: «Знаеш ли, мисля, че много те харесвам, Рита». Да бе, да. «Защото ти позволявам да ме «почувстваш», говедо такова.»
«Ти си уличница! - бе казал баща и?. - Отиваш в пансион, там ти е мястото. И изобщо не ми пука колко ще струва.»
Любима моя. Това и? навяваше мисли за красива музика, за елегантните джентълмени в старите филми, които бе гледала по телевизията късно през нощта. За гласове от друго време, меки и отчетливи, и думи като целувки.
А и мъжът бе толкова красив. Не беше видяла лицето му, но бе видяла тъмната му коса и големите му очи, беше висок и носеше елегантни дрехи, красиви дрехи. Бе видяла белите ръкавели и яката на ризата.
Рита искаше и тя да срещне такъв мъж в градината. Би направила всичко с него.
О, тя дори не можеше да определи чувствата, които това събуждаше у нея. Плачеше, но това бе сладък, тих плач. Знаеше, че ще помни този момент цял живот - градината под пурпурното здрачаващо се небе, по което вече изгряваха първите звезди, и мъжкият глас, който произнасяше онези думи.
Когато обвиниха Деидре, беше истински кошмар. Бяха в стаята за почивка. Другите момичета бяха останали в спалнята, но чуха всичко. Деидре избухна в плач, но не призна нищо.
- Видях го с очите си! - рече сестра Даниел. - Нима ме наричаш лъжкиня! - После отведоха Деидре в двора, за да говори със старата майка Бернар, но дори тя не постигна нищо.
Рита бе съсипана, когато сестрите дойдоха да съберат нещата на Деидре. Видя как сестра Даниел вади смарагдовата огърлица от кутията и? и я разглежда. Явно реши, че е стъкло. Личеше си по начина, по който я държеше. За Рита бе болезнено да гледа как събират нощниците на Деидре и останалите и? неща и ги тъпчат в куфара.
По-късно същата седмица, когато се случи ужасният инцидент със сестра Даниел, Рита не почувства жал. Никога не бе искала злата стара монахиня да умре по този начин, задушена в затворена стая от газта от забравения котлон, но така стана.
Рита си имаше други проблеми, вместо да ридае за някой, който бе толкова лош с Деидре.
Онази събота тя събра всичките си джобни и започна да се обажда по телефона в сутерена. Все някой трябваше да знае номера на семейство Мейфеър. Къщата им беше на Първа улица, само на шест пресечки от дома на Рита, но все едно живееха на другия край на света. Там не беше Айриш Ченъл. Там бе Гардън Дистрикт. И къщата на Мейфеър бе имение.
Точно тогава се случи ужасния скандал със Санди. Санди каза, че Деидре била откачена.
- Знаеш ли какво правеше нощем? Ще ти кажа какво. Когато всички заспиваха, тя отмахваше завивките и помръдваше така, сякаш някой я целува! Видях я, отваряше си устата и се движеше в леглото - разбираш ли - сякаш наистина усеща нещо!
- Затваряй си мръсната уста! - изкрещя Рита и се опита да удари Санди. Всички се нахвърлиха върху нея, но Лиз Конклин я изблъска встрани и и? каза да се успокои. Каза, че Деидре е постъпила лошо, като се е срещала с онзи мъж в градината.
- Рита Мей, та тя го е пускала в пансиона. Водила го е дори на нашия етаж, видях ги. - Лиз шептеше, като поглеждаше през рамо дали не ги чува някой.
- Не ти вярвам - отвърна Рита.
- Не съм я следила - рече Лиз. - Не исках да я вкарвам в беля. Просто отивах към банята и ги видях до прозореца в стаята за почивка - двамата заедно, Рита Мей - на по-малко от десет крачки от спалнята ни.
- Как изглеждаше той? - попита Рита, сигурна, че Лиз лъже. Щеше да разбере, защото го бе виждала с очите си.
Но Лиз го описа съвсем точно - висок, с кестенява коса, много «изискан», каза тя, и целувал Деидре, шепнел и? нещо.
- Рита Мей, представи си само. Тя е отключила всички врати и го е довела на нашия етаж. Направо е откачила.
По-късно Рита каза на Джери Лониган, който я ухажваше: