![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Престани! - пищеше Рита. - Предупреждавам те, предупреждавам те! - Тя издърпа картичката от госпожица Карл и я смачка в юмрука си. Просто не можеше да удари старата дама.
Но тогава госпожица Карл отново я дръпна за косата и Рита я удари. Блъсна госпожица Карл в гърдите и тя падна в храстите. Ако нямаше толкова много храсти, щеше да се стовари на земята.
Рита изтича през портата.
Виеше вятър. Клоните на дърветата се люлееха. Рита виждаше огромните черни клони на дъбовете, които се извиваха под напора на вятъра, чуваше силния му рев. Клоните шибаха къщата, драскаха покрива на горната веранда. Чу се и звук от строшено стъкло.
Рита спря, обърна се и видя дъжд от малки зелени листа да се сипе по цялата къща и из градината. Валяха малки клончета и вейки. Беше като при ураган. Госпожица Карл стоеше на пътеката и се взираше в дърветата. Поне не и? беше счупила крак или ръка.
Господи боже, щеше да завали всеки момент. Рита щеше да стане вир-вода още преди да е стигнала до Мегазин стрийт - и на всичко отгоре косата и? бе ужасно разрошена, а по лицето и? се стичаха сълзи. Голяма гледка беше, няма що.
Но не заваля. Тя стигна до «Лониган и синове», без да се намокри. А когато седна в офиса на Джери, рухна съвсем.
- Не трябваше да ходиш там, не трябваше да стъпваш там! - рече той. В залата имаше погребение и той трябваше да иде да помогне на Ред. - Скъпа, те могат да настроят всички против нас, те са стара фамилия!
Рита само плачеше, не можеше да стори друго. И тогава погледна малката бяла картичка.
- Но виж това, Джери! Виж това!
Тя бе съвсем смачкана и подгизнала от потната и? длан. Рита отново се разплака.
- Не мога да прочета цифрите, не мога!
- Чакай, Рита, чакай - опита се да я успокои Джери. Той винаги бе търпелив, винаги бе добър, такъв си беше. Стоеше до нея и изпъваше смачканата картичка на бюрото. После си сложи очилата.
Надписът в средата бе достатъчно ясен: ТАЛАМАСКА.
Но останалото не се четеше. Думите отдолу бяха просто малки петънца черно мастило. И каквото и да бе написано в долния край, то бе напълно съсипано. Нищо не се четеше.
- О, Диди! - плачеше Рита.
Джери притисна картичката между две тежки книги, но това нямаше да помогне. Баща му влезе и също я погледна, но и той не можа да разбере повече. Името Таламаска не му говореше нищо, а Ред познаваше почти всеки и всичко. Ако например беше някакъв стар клуб, щеше да го знае.
- Чакайте малко, вижте, тук на гърба има нещо, написано на ръка - каза Ред. - Вижте!
Аарън Лайтнър. Но нямаше телефон. Номерата сигурно бяха отпечатани на лицевата страна. Изгладиха картичката дори с ютия, но и това не помогна.
Рита стори всичко по силите си.
Провери в телефонния указател за Аарън Лайтнър и Таламаска, каквото и да означаваше. Обади се на услуги. Помоли оператора да и? каже дали няма някой необявен номер. Дори пусна обяви в «Таймс-Пикаюн» и в «Стейтс-Айтъм».
- Картичката е била стара и замърсена още преди да попадне у теб - напомни и? Джери. Петдесет долара за обяви бяха предостатъчно. Старият Ред каза, че според него е време да се откаже. Но едно трябваше да му се признае - не я упрекна нито веднъж.
- Скъпа, не отивай пак в онази къща - каза Ред. - Не ме е страх от госпожица Карлота и прочее, но просто не искам да си имаш вземане-даване с онези хора.
Рита видя как Джери погледна баща си и как баща му го погледна в отговор. Те знаеха нещо, което не искаха да кажат. «Лониган и синове» бяха погребали майката на Деидре, когато бе паднала от онзи прозорец преди години, а Ред помнеше и баба и?, която също «умряла млада», както се бе изразила самата Деидре.
Но баща и син не обелваха и дума, както се и очакваше от погребални агенти. А Рита сега бе твърде нещастна, за да чуе и историята на онази ужасна стара къща и жените в нея.
Плачеше в леглото, както навремето в пансиона. Може би Деидре бе видяла обявите във вестниците и знаеше, че Рита се опитва да изпълни желанието и?.
Мина още една година, преди Рита да види отново Деидре. Бебето отдавна бе отнесено. Някакви братовчеди от Калифорния го бяха взели. Добри хора, казваха, богати. Мъжът бил адвокат като госпожица Карл. Щели да се грижат добре за бебето.
Сестра Бриджит Мари от «Свети Алфонс» каза на Джери, че според монахините от «Болница на милосърдието» бебето било красиво малко момиченце с руса коса. Изобщо нямало черните къдрици на Деидре. А отец Лафърти положил детето в ръцете и? и казал: «Целуни бебето си», а после и? го взел.
Рита изтръпна. Така хората целуваха мъртвец, преди да затворят ковчега. «Целуни бебето си», а после ти го взимат.