![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Той отново не отговори.
- А тази тук - Стела Луиз, умряла през двайсет и девета - тя пък е майка на Анта. И точно тоя там, Лайънъл, брат и? - умрял през двайсет и девета - свърши в усмирителна риза, след като застреля Стела.
- О, да не искаш да кажеш, че е убил собствената си сестра?
- Да, точно това казвам - рече господин Лониган. По пътя на връщане посочваше и другите имена: - Госпожица Мери Бет, тя пък е майка на Стела и на госпожица Карл, а тази - госпожица Мили, е всъщност дъщеря на Реми Мейфеър. Той беше чичо на госпожица Карл. Също умря на Първа улица, но аз не го помня. Помня обаче Жулиен Мейфеър. Той беше точно от онези мъже, които ти наричаш незабравими. Чак до смъртта си беше много красив мъж. Такъв беше и Кортланд, синът му. Виждаш ли, Кортланд умря в същата година, когато Деидре роди. Но не го погребах аз. Семейството му живее в Метаир. Казват, че именно скандалите около онова бебе са го убили. Но това няма значение. Все пак той вече караше осемдесетте. Ето, старата госпожица Бел, по-голямата сестра на госпожица Карл. Госпожица Нанси обаче е сестра на Анта. Сега следва госпожица Мили, помни ми думата.
На Рита изобщо не и? пукаше за тях. Тя си спомняше Деидре в онзи ден преди много време в «Света Роза», когато седяха на леглото и?. Смарагдовата огърлица и? бе наследство от Стела и Анта.
Тя каза на Ред за това и той изобщо не се изненада. Просто кимна и заяви, че преди това пък смарагдовата огърлица принадлежала на госпожица Мери Бет, а преди това на госпожица Катерин, която построила къщата на Първа улица. Но тя живяла доста преди неговото време. Мосю Жулиен също, доколкото можел да си спомни.
- Но знаеш ли кое е най-странното? - рече Рита. - Те всички носят името Мейфеър. Защо не са приемали фамилиите на мъжете си?
- Не са можели - каза господин Лониган. - Ако го бяха сторили, нямаше да вземат парите на Мейфеър. Така е било решено преди много време. Трябва да си Мейфеър, за да получиш парите на Мейфеър. Кортланд Мейфеър го знаеше. Знаеше всичко. Той беше прекрасен адвокат. Никога не бе работил за друг, освен за семейство Мейфеър. Помня, че ми каза за това. Било нещо като завещание.
Отново се взираше в цветята.
- Какво ти е, Ред? - попита Рита.
- О, нищо, просто една стара история, за която се говори - каза той. - Че тези вази никога не остават празни.
- Е, сигурно госпожица Карл поръчва цветята? - попита Рита.
- Не, доколкото знам, но някой все пак винаги ги слага тук. - И после отново млъкна, както винаги. Никога не споделяше всичко, което знае.
След година, когато той почина, Рита се почувства толкова зле, сякаш бе загубила собствения си баща. Все се чудеше какви ли тайни бе отнесъл със себе си. Винаги се бе държал добре с нея. А Джери вече не беше същият. След това винаги бе нервен, когато си имаше работа със старите фамилии.
Деидре се върна в къщата на Първа улица през седемдесет и шеста като безмозъчен идиот заради шоковата терапия.
Отец Матингли отиде да я види. Не и? беше останал никакъв мозък. Беше просто като бебе, така казал на Джери, като сенилна стара жена.
Рита също отиде да я посети. Бяха минали години от онази ужасна схватка с госпожица Карлота. Рита вече имаше три деца. Не се страхуваше от старата жена. Избра красив бял копринен халат за Деидре от «Д. Х. Холмс».
Мис Нанси я отведе на верандата и каза на Деидре:
- Виж какво ти е донесла Рита Мей Лониган, Деидре.
Просто безмозъчен идиот. И колко ужасно беше да видиш онази красива смарагдова огърлица на врата и?. Сякаш и? я слагаха, за да и? се подиграят, и то върху памучната нощница.
Краката и? изглеждаха подути и крехки, почиваха на голите дъски на верандата. Главата и? бе клюмнала на една страна, а очите и? се взираха през мрежата. Но иначе тя още си беше Деидре - още беше хубава и сладка. Рита трябваше да се махне оттам.
Никога нямаше да се върне тук.
Но не мина и седмица и тя се върна на Първа улица. Само поспря до оградата да помаха на Деидре. Но тя дори не я забеляза. Рита все пак продължи да идва.
С времето като че Деидре започваше да се изгърбва и да отслабва още повече, ръцете и? вече не лежаха в скута, а бяха свити нагоре, до гърдите. Рита така и не се приближи достатъчно, за да се увери в това. По-добре беше просто да и? маха от оградата.
Следващата година умря госпожица Нанси и Рита каза, че ще отиде на погребението.
- Заради Деидре.
- Но скъпа, Деидре дори няма да разбере, че си го направила - рече Джери. - Тя не е продумвала от години.
Но за Рита това нямаше значение. Щеше да иде.
А колкото до Джери, той не искаше да има нищо общо със семейство Мейфеър. Сега баща му му липсваше повече отвсякога.
- Защо, по дяволите, не се обадят на някой друг погребален дом? - мърмореше той под нос. Другите го правеха, сега, когато баща му вече го нямаше. Защо Мейфеър не постъпваха като тях? Той мразеше старите фамилии.