![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Поне този път е естествена смърт, или така казаха - рече той.
Това вече наистина стресна Рита.
- Какво, да не би госпожица Бел и госпожица Мили да не са умрели от естествена смърт? - учуди се тя.
След като си свърши работата по погребението на госпожица Нанси, той каза на Рита, че е било ужасно да влезе в онази къща, за да я изнесат.
Също като едно време било - спалнята на горния етаж с дръпнати завеси и две свещи пред икона на Богородица. Миришело на урина. А госпожица Нанси била умряла преди часове, и то в тази жега.
А бедната Деидре на верандата, сгърчена като човешки геврек, и онази чернокожа сестра, която я държи за ръката и нарежда на глас молитви, сякаш Деидре изобщо осъзнава, че тя е тук, да не говорим, че я слуша.
Мис Карлота не искаше да влиза в стаята на Нанси. Стоеше в коридора със скръстени ръце.
- Има ожулвания, госпожице Карл. По ръцете и краката. Да не би да е падала?
- Получи първия удар на стълбището, господин Лониган.
Господи, как му се искаше баща му да беше тук. Той знаеше как да се оправя с тия хора.
- Рита Мей, кажи ми защо, по дяволите, тя не е била в болница? Сега не сме хиляда осемстотин четирийсет и втора! Това питам, защо?
- Някои хора просто искат да са си у дома, Джери - каза Рита. Нима не му бяха дали подписан смъртен акт?
Да, дали му бяха. Разбира се. Но той просто мразел тия стари фамилии.
- Никога не знаеш какво ще направят - ядосваше се той. - И то не само Мейфеър, а и всички останали стари семейства.
Понякога роднините дори нахлували в погребалната зала и започвали да гримират трупа със собствената си пудра и червило. Никой с поне малко мозък не би сторил подобно нещо.
Да не говорим за онези ирландски старци, които се смеели и шегували, докато носели ковчега. Дори някой от тях можел да пусне своя край и да стовари цялата му тежест на брат си, за да започне да подскача по гробищната алея, сякаш е на Марди Грас.
Пък и от историите, които старците разказват по време на бдението, можело направо да ти призлее. Старата сестра Бриджит Мари бе разказала една нощ на долния етаж за някакво пътуване с кораб от Ирландия: една майка заплашила бебето си в плетената люлчица: «Ако не спреш да ревеш, ще те хвърля зад борда». После заръчала на малкото си момченце да го наглежда. Когато се върнала, бебето го нямало в люлката. Малкото момченце казало: «Ами то отново започна да плаче и аз го хвърлих зад борда».
Кажете сега, как може да се разказва подобно нещо, докато се седи до ковчега?
Рита се усмихна въпреки себе си. Тя винаги бе харесвала старата сестра Бриджит Мари.
- Мейфеър не са ирландци - каза тя. - Те са богати, а богатите не се държат така.
- О, ирландци са, Рита Мей. Достатъчно ирландци са, за да са откачени. Точно известният ирландски архитект Дарси Монахан е построил онази къща, а той е баща на госпожица Мери Бет. И госпожица Карл е дъщеря на съдия Макинтайър, а той е ирландец. Със сигурност са ирландци. Ирландци са, колкото и всички останали.
Тя бе изумена, че съпругът и? говори толкова много. Мейфеър го притесняваха, това беше ясно, точно както бяха притеснявали и баща му, а никой никога не бе разказвал на Рита цялата история.
Тя отиде на погребалната служба на госпожица Нанси в параклиса. Следваше процесията със своята кола. Мина по Първа улица, покрай старата къща, заради Деидре. Но тя не даде никакъв признак, че дори е забелязала всичките тези черни лимузини.
Бяха дошли много Мейфеър. Откъде? Рита разпозна нюйоркско и калифорнийско наречие и дори южняшко от Атланта и Алабама. И после онези от Ню Орлиънс! Не можа да повярва, когато видя списъка. Имаше членове на рода от целия град, от Метаир и отвъд реката.
Беше дошъл дори един англичанин, белокос джентълмен с ленен костюм, който носеше бастунче. Той изостана и закрачи с нея.
- Боже, каква ужасна жега е днес - каза с елегантния си британски акцент. Когато Рита се препъна на пътеката, той я прихвана за ръката. Много мило от негова страна.
Какво ли мислеха тези хора за онази ужасна стара къща, чудеше се тя, и за гробището «Лафайет» с всичките му гниещи гробове. Хората се тълпяха по тесните пътеки, надигаха се на пръсти, за да виждат над покривите на високите гробници. Във високата трева имаше комари. Един туристически автобус спря при портите на гробището. О, на туристите със сигурност щеше да им хареса. Е, напълнете очите тогава!
Но най-големият шок беше братовчедката, отнесла бебето на Деидре. Тя беше тук - Ели Мейфеър от Калифорния. Джери я посочи, докато свещеникът изричаше финалните слова. Тя бе присъствала на всяко погребение през последните трийсет години. Висока, тъмнокоса жена със синя ленена рокля без ръкави и красива загоряла кожа. Носеше голяма бяла шапка, като шапките за слънце, и черни очила. Изглеждаше като кинозвезда. Как се бяха скупчили около нея. Хората стискаха ръката и?. Целуваха напудрената и? буза. Дали, когато се привеждаха достатъчно близо, питаха за дъщерята на Деидре?