Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Благодаря — рече Плезънтс.
— Разкажи ми какво се случи, Кийт.
— Прибирах се вкъщи след работа и изведнъж зад мен се появи кола със сигнални светлини и сирена. Веднага отбих и спрях. Беше онзи гадняр, следователят, който ме прави на луд.
— Ринг — казах аз и сърцето ми започна да бие силно в гърдите.
Плезънтс кимна.
— Каза, че ме гонил повече от километър и половина, но аз не съм реагирал на предупрежденията му. Това беше чиста лъжа. — Очите му блеснаха. — През последните няколко дни той ужасно ме изнерви.
— Каза ли нещо друго, когато те спря?
— Да. Рече, че неприятностите ми тепърва започвали. Това бяха точните му думи.
— Защо си поискал да ме видиш? — Досещах се защо, но исках да го чуя от устата му.
— Здравата съм загазил, доктор Скарпета. — Очите му отново се насълзиха. — Майка ми е възрастна и няма кой да се грижи за нея, освен мен. А някои хора мислят, че съм убиец. Не съм убивал никого! Дори птичка! Искат да ме уволнят от работа.
— Майка ти на легло ли е?
— Не, но е на осемдесет и има емфизема. От цигарите. Вече не може да кара кола.
— Кой се грижи за нея в момента?
Плезънтс поклати глава и избърса сълзите си. Краката му трепереха.
— Няма ли кой да й занесе храна? — добавих аз.
— Никой, освен мен.
Огледах се, за да намеря нещо за писане, и видях червен молив и къс кафява хартия.
— Кажи ми адреса и телефонния й номер. Обещавам, че ще изпратя някого при нея, за да провери дали е добре.
Той въздъхна облекчено и ми съобщи информацията. Записах всичко.
— Обадих ви се, защото не знаех към кого другиго да се обърна — рече Плезънтс. — Не може ли някой да направи нещо, за да ме измъкне оттук?
— Разбрах, че гаранцията е петстотин долара.
— Да. Според съкилийника ми това е десет пъти повече, отколкото се определя за такова нарушение. Нямам пари и няма откъде да ги намеря. Това означава, че ще стоя тук до датата на делото. Седмици. Дори месеци. — Очите му отново се напълниха със сълзи.
— Използваш ли Интернет, Кийт?
— Какво?
— Работиш ли с компютри?
— Да, в сметището. Нали си спомняте, че имаме сателитна система.
— Тогава използваш Интернет.
Той явно не знаеше какво е това.
— Електронна поща — добавих аз.
— Използваме геостационарен сателит. — Плезънтс беше озадачен. — А, имате предвид камионът, изхвърлил трупа? Сега съм сигурен, че беше на Коул и бе дошъл от някакъв строеж. Той събира боклука от няколко строежа в южната част на Ричмънд. Това би било подходящо място да се отървеш от труп. Отиваш там с колата, след като се е мръкнало. Всички са си отишли и никой не те вижда.
— Каза ли това на следователя Ринг?
На лицето му се изписа омраза.
— Не, не му казах нищо. Вече не говоря пред него. Той прави всичко възможно да ме натопи.
— Защо мислиш, че иска да те натопи?
— Защото трябва да арестува някого за онова убийство. Да бъде герой. — Плезънтс изведнъж започна да говори уклончиво. — Каза, че всички други не знаели какво правят. Включително вие.
— Какво друго каза? — Имах чувството, че се превръщам в студен твърд камък, както обикновено ставаше, когато гневът ми прераснеше в решителна ярост.
— Показах му къщата си и той непрекъснато говореше. Явно много обича да приказва.
Плезънтс сложи фаса на ръба на масата с огънчето навън, за да изгори и да може да го пусне в пластмасовата чашка, без да я пробие. Запалих му друга цигара.
— Разказа ми за племенницата ви — продължи той. — Била същинска лисица и мястото й не било във ФБР. Както и на вас в съдебната медицина. Защото…
— Продължавай. — Едва сдържах гнева си.
— Ами защото тя не си падала по мъже. Той мисли, че и вие сте такава.
— Интересно.
— Подиграваше се за това. От личен опит знаел, че нито една от вас не се среща с мъже, защото ви познавал отблизо. Щял съм да видя какво ще се случи с извратените типове, защото същото щяло да стане и с мен.
— Чакай малко! Наистина ли Ринг те заплаши, защото мисли, че си хомосексуалист?
— Майка ми не знае — рече Плезънтс и наведе глава. — Но някои хора знаят. Бил съм в такива барове. Познавам Уинго.
Надявах се, че не са имали интимна връзка.
— Тревожа се за мама — продължи той. — Тя се безпокои за мен, а това не се отразява добре на състоянието й.