Магьоснически огън

Джак въздъхна.

— Братовчед ти се опитва да те предпази и има защо.

— Да ме предпази? — Втренченият й поглед прелетя към Томас. — Какво има предвид?

Той се размърда неудобно.

— Познавам Джак по-дълго, отколкото ти го познаваш. Това е всичко. Ти си страхотна жена, а той е страхотен мъж. Джак е най-добрият сред мъжете. Аз го уважавам и му вярвам. Но освен това Джак е… — Той се разколеба и след това продължи. — Джак е.

— Не достатъчно добър за братовчедка ти? — дръзна тя като повдигна вежди.

Джак просто продължи да се взира напред сякаш не присъстваше на този

разговор, сякаш изобщо не беше в стаята. Лицето му беше станало празно, неразгадаемо.

— Не, не е това. Бих бил горд. — Томас отново не можа да продължи. Преди никога не го бе виждала толкова несигурен. — Просто Джак е.

— Човек, който обича да си играе?

Томас погледна към Джак, който не реагира. Той просто продължи да зяпа стоически през прозореца към падащия сняг.

— Това е вярно. Всъщност избра прекрасен начин да го кажеш. Аз бих го нарекъл по друг начин — завърши уклончиво Томас.

— Оценявам загрижеността ти, Томас. Наистина. — Тя въздъхна. — Но ми се искаше всички да спрат да се държат с мен толкова внимателно. Аз съм голямо момиче. Мога да се грижа за себе си. Да вземам собствени решения. Да си създам сърдечна мъка, ако искам. — Тя вдигна рамене. — Както и да е, съжалявам, че ще разочаровам и двама ви, но аз просто използвам Джак заради страхотния секс.

Джак отмести погледа си от прозореца към лицето на Мира и премигна. Най-накрая реакция, дори лицето му да си оставаше неразгадаемо.

Тя наклони главата си на една страна и се усмихна.

— Съжалявам, Джак.

Само дето й се искаше да е вярно. Мира имаше чувството, че Джак бе на път да я нарани, затова предпочиташе да не показва чувствата си. Щеше да вземе онова, което можеше, спазарявайки се с него с отворени очи, след това щеше да зашие раните, който той щеше да издълбае, когато всичко свърши.

Някой почука на вратата и Томас му каза да влезе. Серена мушна глава вътре.

— Ще бъде ли способна Мира да тренира с мен изобщо днес?

Джак прочисти гърлото си.

— Аз ще те отменя днес. Ще е добре за нея да приема различни инструкции от време на време. Освен това ми е заповядано да стоя близо до нея. — Той замълча. — Нали, Томас?

Томас се поколеба преди да отговори.

— Джак ще се погрижи за днес, Серена, ако Мира няма нищо против.

Да прекара цял следобед с Джак? Опита се да не оплеска нещо, когато отговори.

— Разбира се.

— Добре тогава. Ще се видим по-късно, братовчедке. — Серена смигна на Мира и затвори вратата.

— Просто остани зад стените на Сборището, Мира — каза Томас без да има защо. — Остани близо до Джак. Концентрирай се върху това да се научиш да контролираш магията си, защото колкото по-силна ставаш, толкова по-малка мишена си. Ние ще се справим с останалото.

— Уведоми ме, ако мога да помогна с нещо друго, освен да защитавам Мира — каза Джак.