Магьоснически огън
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически огън». Краткое содержание книги:
— Зная това, Томас. И мен ме е грижа за нея. Ще ми се да можех да те накарам да го видиш.
— Може би е време да й кажеш кой си.
— Мислех, че искаш да изчакам докато не свърши всичко.
— Така е. Все още мисля, че си най-подходящият да я защити от Крейн и да й кажеш кой си е свързано с това. — Той направи пауза, а след това изръмжа: — Просто искам да спреш да спиш с нея. Толкова ли е трудно?
Беше толкова трудно. Това, което Джак не можеше да каже бе, че не беше само до спането с Мира. Не беше само секс. Ставаше въпрос за обвързване с нея по единствения възможен начин, по единствения начин, по който знаеше как. Ставаше въпрос за сливане с нея, да стане част от нея, дори и да беше за кратко.
Джак си спомни предната нощ, как бе зърнал леките червени следи по китките и краката й, оставени от въжето и белезниците, преди свещите да изгаснат. Бе изпитал проблясък на чисто задоволство в онзи момент, белязвайки Мира. Всяка първобитна мъжка клетка в тялото му празнуваше в онази единствена секунда, знаейки, че Мира е само и единствено негова. Негова, за да я обича. Негова, за да се грижи за нея, да я защитава и боготвори.
Не, съвсем не беше заради секса.
Но Джак не можеше да изрече никоя от тези мисли пред Томас. Вместо това се взираха един в друг в дълъг момент на мълчаливо предизвикателство.
Томас първи отмести поглед.
— Облечи се. Кажи на Мира да се облече. И двамата идвате в кабинета ми — отсече той с глас, направен сякаш от стомана. — Имам новини. — Той се обърна на пета и закрачи нататък.
Джак затвори вратата и се върна в спалнята. Мира лежеше увита в чаршафите, дългата й коса бе разпиляна по възглавницата му и един тънък прасец и крак се подаваха изпод одеалата. Бе затворила очи. Не беше учудващо. Наистина цяла нощ — и сутрин — го бяха правили.
Искаше да се приближи и да я събуди с целувка. Искаше да пропълзи обратно в леглото, да я притегли в обятията си и да я задържи. Искаше да прекара цял ден в леглото с нея, да поръча нещо от кухнята, когато огладнеят, но иначе да прекарат цялото време погълнати един от друг.
Суровата реалност го зашлеви през лицето. Мамка му. Продължаваше да влошава ситуацията.
Томас искаше той да изчака, докато всичко това приключи, преди да разкрие, че всъщност е син на Крейн. Джак не искаше да й казва никога. Не искаше никога да вижда онзи неизбежен поглед на ненавист в очите й, когато научи за произхода му и открие, че той е наблюдавал как майка й умира пред него… и е допуснал да се случи.
— Мира — каза дрезгаво той.
Очите й се отвориха бавно.
— Беше Томас. Трябва да се срещнем в кабинета му. Има да ни казва нещо.
Тя избута одеалата и се изправи, покрита с нищо друго, освен с утринната слънчева светлина. Тя прокара ръка през дългата си, разпусната коса. Стегнати, малки, розови зърна надничаха през дългите кичури, спуснати през рамената й. Извивката на талията и ханша й умоляваха за устните и езика му.
Пенисът му започна да се надига. Долу, момче. Той се извърна и се зае с търсенето на дрехи.
— Трябва да се върна в стаята си. Всичко, което имам тук, е нощницата и халата ми — каза тя.
Той се обърна към нея с чифт дънки в ръце.
— Вероятно така е най-добре. Ако останеш тук по-дълго, ще те бутна обратно на леглото и ще те държа там цял ден.
— Толкова ли ще е лошо това?
— Имайки предвид настроението на Томас? Да.
Тя се засмя и плъзна нощницата през главата си.
— Забелязах, че понякога може да бъде малко докачлив. "Раздразнителен" вероятно е по-подходящата дума. — Тя грабна халата си и се понесе покрай него. — Ще се срещнем там.
Той я сграбчи през талията и я придърпа към гърдите си за последна целувка, искайки вкуса й в устата си малко по-дълго.
Те прекратиха целувката и тя остана така за момент с разтворени устни и притворени очи.
— Мммм — въздъхна тя и прехапа долната си устна. — Пука ли ни, че Томас е малко разстроен?
— Върви. — Той плесна игриво задника й.
Тя тръгна, отправяйки му една последна сияеща усмивка през рамо.
По дяволите, обичаше я.
И скоро щеше да я загуби. Чувстваше го.
МИРА ЗАБЪРЗА ОБРАТНО КЪМ СТАЯТА СИ, КИМАЙКИ И усмихвайки се на хората, докато ги подминаваше по коридора, сякаш въобще не беше странно, че обикаля коридорите по нощница и халат толкова късно сутринта.
Усещаше болка на интимни места, които не бяха получили много внимание, след като бе напуснала апартамента на Джак в Минеаполис. Джак я бе любил добре. Това я караше да потреперва само като си спомняше. Караше я да иска още.