Магьоснически огън

Мира се взря в отражението си в огледалото и наклони глава на една страна, оставяйки тежката си коса да се плъзне през рамото й. Или може би се виждаше през различни очи.

Напусна стаята си, заключи вратата и се отправи надолу към кабинета на Томас, където откри и двамата чакащи мъже. Щом влезе, усети напрежението в стаята, плътно като мед, намазан върху кожата й. След като започна тренировките с магията си, тя забеляза, че способността й да усеща емоциите — нещо, което винаги бе притежавала в някаква степен — се бе засилила.

— Мира — поздрави я Томас.

— Томас — отвърна предпазливо тя. Искаше й се да попита на какво се дължеше напрежението, но размисли. Буря проблесна в черните очи на Томас.

— Заповядай. — Томас посочи с жест стола срещу Джак.

Тя седна, кръстоса крака и се опита да се настани удобно в кожения стол. Би трябвало да е лесно, но тестостеронът в стаята доближаваше непоносими нива. Очевидно нещо ставаше между Томас и Джак, в което тя не бе посветена и, каквото и да бе то, беше сериозно.

Томас се приведе над бюрото си, обрамчен от широкия прозорец зад него и падащия навън сняг. Той стисна устни.

— Имаме нова информация за Крейн. Не исках да ви казвам, докато не се потвърди. — Той хвърли поглед към Джак. — Крейн има рак. Рак на костите. За това има нужда от демонския кръг. Прогнозата му е мрачна. Ако не може да призове демона за изцеление, той ще умре.

Стаята потъна в тишина.

— В такъв случай, предполагам, че е доста мотивиран — каза най-сетне Мира. Беше напълно ненужен коментар и потъна в тихия въздух като камък.

Крейн искаше да пожертва четири живота, за да спаси своя собствен. Може би повечето зависеше от това, какво иска демонът в отплата за изцелението.

— Отхвърлил е традиционното медицинско лечение, най-вероятно от високомерие, и няма много време преди да изгуби подвижността си — отговори Томас. — Има само толкова самолечение, което може да приложи магьосник на огъня, дори и могъщ колкото Уилям Крейн. Ще действа бързо, може би дори малко отчаяно. Това ще го направи едновременно немарлив и опасен. Предупредили сме всички магьосници в Сборището да бъдат нащрек, особено магьосниците на въздуха.

— Но това означава, че няма да си губи времето да преследва Мира, или да опитва да отвлече някого от могъщите магьосници на въздуха. — Джак потърка челюстта си с ръка. — Ще постави Маркъс в кръга.

— Маркъс е мъртъв — отвърна Томас.

— Какво? — отговориха Мира и Джак едновременно.

— Маркъс се е свързал с магьосник на въздуха, който работи за нас, точно преди да се самоубие. Обесил се е с чаршаф. Така разбрахме за рака. След като отблъсна вещерите от Дъскоф, които възнамеряваха да те отвлекат от апартамента на Джак, Маркъс е предположил, че ще бъде поставен в кръга и се е самоубил, за да го предотврати.

— О — каза Мира. — Горкият Маркъс.

— Може да не беше много силен, но имаше възхитителен кураж накрая — отвърна Томас тъжно. — И ни даде важно предупреждение за ситуацията. Изглежда така и не са го пречупили.