Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Докато чакаха Хавърс да се върне с нокаутиращите капки, а Ви крачеше напред-назад и пушеше, Рот, незнайно защо, се замисли за родителите си.
Спомените му за тях бяха като от илюстрация на Норман Рокуел15… е, на фона на средновековен замък и с надписи на Древния език. Но иначе – да, те двамата имаха съвършена връзка. Никакви спорове, никакъв гняв, единствено обич.
Нищо не можеше да застане между тях. Нито работата на баща му, нито кралският двор, нито гражданите, на които служеха.
Съвършена хармония.
Още една област, в която не можеше да се мери с баща си…
Ви издаде странен звук – нещо средно между ахване и ругатня.
– Да не би димът да ти влезе в кривото гърло? – сухо попита Рот.
В следващия миг столът до него, където Хавърс бе седял допреди малко, не просто изскърца, а направо изруга в знак на протест – сякаш Ви се беше хвърлил отгоре с цялата си тежест.
– Ви?
Когато братът най-сетне отговори, гласът му беше нисък, прекалено нисък.
– Виждам те…
– Не, не, не – избухна Рот. – Не искам да знам. Ви, ако получаваш едно от твоите видения, не ми казвай какво…
– …застанал насред бяло поле. Бяло, бяло, навсякъде бяло…
Небитието? О, мамка му.
– Вишъс…
– …и говориш с…
– Ей! Задник такъв! Не ти ли казах много отдавна – не искам да знам кога ще умра. Чуваш ли ме? Не искам да знам.
– …лицето в небесата.
– Майка ти? – Един господ знае къде се беше дянала Скрайб Върджин напоследък. – Майка ти ли е?
По дяволите, не искаше да насърчава това.
– Слушай, Ви, трябва да спреш. Не мога да го понеса, човече.
Последва тихо проклятие, сякаш Ви идваше на себе си.
– Извинявай, когато ме връхлети така изневиделица, не е лесно да спра.
– Няма страшно.
Само дето имаше. И още как.
Защото проблемът с виденията на Вишъс (освен дето винаги бяха за това, как някой умира) беше, че никога не уточняваха кога ще се случи. Онова, което виждаше, би могло да е как Рот се гътва следващата седмица. Следващата година. След седем века.
Ако Бет умреше… нямаше да иска да живее…
– Всичко, което мога да ти кажа – Ви отново изпусна облаче дим, – е, че виждам бъдещето в ръцете ти.
Е, на това му се казваше неопределени общи приказки, като хороскоп в списание… от онези, които всеки може да прочете и да му се стори, че се отнасят до него.
– Направи ми услуга, Ви.
– Каква?
– Недей да виждаш нищо друго, свързано с мен.
– Ясно ти е, че не зависи от мен, нали?
Така си беше. Също като бъдещето му.
Ала добрата новина бе, че нямаше защо да се тревожи за периода на нужда на Бет. Благодарение на това гнусно малко посещение щеше да е в състояние да се погрижи за него, когато настъпеше моментът.
Без да рискува да се стигне до бременност.
13 Международна аукционна къща, лидер в търговията с антики и произведения на изкуството. – Бел. прев.
14 Омраза, враждебност или презрение към женския пол. – Бел. прев.
15 Американски художник и илюстратор, чиито произведения изобразяват всекидневни, нерядко идилични сцени от т.нар. „американски начин на живот“. – Бел. прев.
17
Година 1664
– Лийлан?
Когато не последва отговор, Рот, син на Рот, почука на вратата на покоите си.
– Лийлан, може ли да вляза?
Като крал, той не чакаше никого и никой не би очаквал да постъпи другояче.
Освен прескъпата му шелан.
И също както тази вечер, винаги когато имаше тържествени събирания, тя молеше да се разхубави в уединение, позволявайки му да влезе едва когато се бе приготвила за погледа и възхищението му. Беше просто очарователно… също като това, че общите им покои ухаеха на нейните ароматни масла и благовония. Също като това, че дори година след като се бяха обвързали, тя все още свеждаше очи и се усмихваше скришом, когато той я ухажваше. Също като усещането от това, всяка привечер да се събужда, притиснат до нея, а призори да потъва в сън до топлото ѝ красиво тяло.
Ала този път имаше още нещо.
Кога щеше да свърши чакането… и не ставаше дума за чакането пред вратата.