Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Изпраща съгледвачи напред, на всички места, където се готви да отседне, а неговият лекар разпитва домакините му дали в къщата има някой болен или потната болест ги е отминала. Хенри приема да отиде само в къща, за която е уверен, че всичките ѝ обитатели са добре, но въпреки това, отново и отново се налага да оседлават конете и бързо да продължат, защото прислужницата на някоя дама се е оплакала от горещината по пладне, или някое дете е плачело от зъбобол. Дворът губи достойнството и елегантността си, препускайки главоломно от една къща към друга, зарязвайки мебели, ленени чаршафи, дори сребърни прибори в суматохата. Домакините на краля не успяват да се подготвят за посрещането му, а след като поръчат скъпа храна и развлечения, той заявява, че мястото не е безопасно и не може да остане. Докато останалите хора си почиват у дома, опитват се да избягват пътувания и срещи с непознати, и безмълвно, доверчиво се уповават на Бог, кралят снове насам-натам, изисквайки безопасност и сигурност в един опасен свят, опитвайки се да получи гаранции в едно несигурно кралство, сякаш се бои, че самият въздух и потоците на Англия са отрова за човека, чийто баща ги завладя против волята им.
В Лондон, град без водачи, измъчван от болестта, чираците се събират по улиците, буйстват и предизвикват размирици, настоявайки да узнаят: Къде е кралят? Къде е лорд-канцлерът? Къде са кметът и видните личности от града? Ще бъде ли изоставен Лондон? Колко надалече ще избяга кралят? В Уелс ли ще отиде? В Ирландия? Още по-далече? Защо не остава редом със своя народ, за да сподели бедите му?
Обикновените хора — които припадат, вървейки зад плуга, отпускат пламналите си глави върху работния тезгях, пивоварите, които изпускат лъжиците за разбъркване на малца и казват, че трябва да си починат, предачите, които лягат, повалени от треска и не стават повече — обикновените хора се вдигат срещу младия крал, когото са обожавали. Казват, че е страхливец, щом бяга от болестта, с която е белязано името му. Проклинат го, казвайки, че неговият баща Тюдор е донесъл в страната смърт, а сега синът ги изоставя да гинат от нея в мъки.
Имението Бишам, Бъркшър
Лятото на 1517 г.
Освободена от задълженията си в двора поради бягството на краля, от мен не се изисква да се грижа за принцеса Мери, която е здрава и на сигурно място в детската си стая. Мога да използвам лятото за себе си, да се занимавам със собствените си строежи, собствените си земи, собствените си ферми, собствената си печалба и — най-после — с женитбата на сина ми Монтагю.
Сега, когато състоянието и името ни са възстановени, той с най-желаният ерген в Англия. Ще го оженя само за голяма наследница, чието състояние ще увеличи нашето, или за момиче с изтъкнато име. Разбира се, не се налага да търся много далече. Монтагю прекара детството си при моя братовчед Джордж Невил, лорд Бъргавени, където е бил с братовчедка си Джейн почти всеки ден. Момчетата бяха обучавани заедно, както подобава на млади благородници, нямаха общи уроци с дъщерите на дома; но той я е виждал по време на хранене, в църква, и в дните на големите църковни празници. Когато е идвал учителят по танци, са танцували като двойка; когато свирел музикантът с лютнята, пеели дуети. Когато семейството ходело на лов, тя вървяла след него през живите плетове и стълбите на оградите. Той беше естествено привързан към нея, както се случва с младите момчета, а и тя се привърза към него, както правят глупавите млади момичета.
Когато станаха по-големи, живеейки в едно и също домакинство, пътувайки от един голям дворец до друг, тя излезе от учебната стая и той можа да наблюдава онова почти алхимично преобразяване, в което тя се превърна от малко момиче, другарка в игрите, безинтересно създание, приличащо по-скоро на по-малък и невзрачен брат, в млада жена, загадъчно същество, красавица.
Именно Монтагю ме попита какво мисля за брак между него и Джейн. Не настоява за това като глупак, защото знае какво се полага на мъж с неговото име. Предлага го предпазливо и ми казва, че я харесва повече от всяка друга млада жена, която е виждал в двора.
Питам: „Повече от Беси Блаунт?“, която е популярна сред всички млади мъже от двора с милото си държание и сияйната си красота.