Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Съзнавам, че твърде дълго съм живяла в свят без любов. Последното обичано лице, което видях, беше лицето на баща ми, когато отплава за Англия.
— Наистина? Истински?
— Да — той се изправя на крака и ме издърпва, за да застана до него. Брадичката ми стига до рамото му, и двамата сме слаби, с дълги крайници, като на жребчета: подхождаме си. Заравям лице в жакета му. — Ще се омъжиш ли за мен? — прошепва той.
— Да — отвръщам.
Вещите ми се побират в един вързоп, а той ми е приготвил наметка на кухненска прислужница, с качулка, която мога да дръпна напред, за да скрия лицето си.
Възроптавам, когато ме загръща с нея.
— Мирише на мазнина!
Той се засмива:
— Още по-добре. Излизаме от тук като слуга и кухненска прислужница и никой няма да ни погледне втори път.
Големите порти са отворени, хората влизат и излизат през тях, както винаги, и ние се измъкваме заедно с няколко доячки, подкарали кравите пред себе си. Никой не ни вижда да тръгваме, и никой няма да забележи, че ме няма. Домашните слуги ще предположат, че съм отишла в кралския двор със сестра си и дамите й, и едва когато тя се прибере у дома след няколко дни, ще осъзнаят, че съм избягала. Изсмивам се високо при тази мисъл и Ричард, който държи ръката ми, докато вървим из шумните и оживени улици, се обръща и ми се усмихва, и внезапно също се разсмива, сякаш се отправяме на приключение, сякаш сме деца, които бягат, и ние продължаваме да се смеем по пътя.
Стъмва се, когато стигаме до сградата на кардиналската колегия, която се издига край катедралата «Сейнт Пол». Страничната врата на катедралата е отворена към частта с олтара, и много хора си проправят път навътре и навън. Вътре има пазар, и сергии, на които се продават всевъзможни стоки, а по ъглите работят лихвари и се вършат какви ли не тайни дела. Хората носят наметала с качулки, за да се предпазят от студената мъгла, която се стели откъм реката, държат главите си сведени и се озъртат.
Поколебавам се; тук ми се струва опасно. Ричард свежда поглед към мен.
— Поръчал съм да ти приготвят стая, няма да бъдеш с обикновените хора — казва той успокоително. — Тук дават убежище на всякакви хора: престъпници, фалшификатори, клеветници, обикновени крадци. Но ти ще бъдеш в безопасност. Колегията се гордее с надеждността на убежището — никога не изоставят никой, който потърси сигурност в църквата. Дори ако Джордж открие къде си и поиска да те предадат, няма да му позволят да те отведе. Тази колегия е известна с неподатливостта си — той се усмихва. — Биха се опълчили дори срещу брат ми, краля, ако се наложи.
Той пъха студената ми длан под ръката си и ме повежда през една врата. Вечерната камбана започва да бие в кулата над нас, когато един от монасите пристъпва напред, разпознава Ричард, и без да отрони дума, тръгва пред нас към къщата за гости.
Стисвам по-силно ръката на Ричард.
— Тук ще бъдеш в безопасност — повтаря той.
Монахът застава отстрани до вратата и Ричард ме въвежда през нея в малка стая, подобна на килия. Отвъд нея има друга още по-малка стая, подобна на ниша, а там — тясно легло, над чийто горен край виждам заковано на стената разпятие. Една прислужница се надига от столче до огнището и ми прави лек реверанс.
— Аз съм Меган — казва тя, думите й са почти неразбираеми заради силния северняшки акцент. — Негова светлост ме помоли да се погрижа да се чувствате удобно тук.
— Меган ще остане с теб, и ако възникнат някакви неприятности, ще изпрати да ме повикат, или сама ще дойде при мен — казва Ричард. Ръцете му са върху връзките на наметалото ми, под брадичката ми. Докато сваля наметалото от раменете ми, пръстите му докосват брадичката ми в лека милувка. — Тук ще бъдеш в безопасност, а аз ще дойда утре.
— Ще открият, че ме няма, когато се приберат в Л'Ербер — предупреждавам го.
Той се усмихва, искрено развеселен.
— Ще побеснеят като кучета — казва. — Но не могат да направят нищо; птичката излетя и скоро ще си намери друго гнездо.
Той навежда тъмнокосата си глава и ме целува нежно по устата. При докосването му закопнявам за още, искам да ме целуне, както направи, когато изтичах към него, когато дойде при мен предрешен, както рицар би отишъл при пленена дама в някоя приказка. При мисълта, че това е избавление, аз си поемам дъх и пристъпвам по-близо до него. Ръцете му ме обгръщат и той ме притиска за миг към себе си.
— Ще дойда утре по пладне — казва Ричард, а после излиза и ме оставя да прекарам първата си свободна нощ. Поглеждам през малкия сводест прозорец към оживените улици навън, затъмнени от сянката на «Сейнт Пол». Свободна съм, но нямам право да излизам извън очертанията на църковния двор, и не мога да говоря с никого. Меган е моя прислужница, но е тук и за да ме пази. Аз съм свободна, но затворена в свято убежище, точно като майка си. Ако Ричард не дойде утре, ще бъда затворничка, точно като кралица Маргарет в Тауър, точно като майка ми в Болийо.