Величие и падение на куртизанките

— Вие ли сте госпожица Естер Ван… — запита той.

Шляпвайки го с опакото на ръката си по бузата, Йороп накара Контансон да измери килима в цялата му дължина, като същевременно му нанесе в краката остър удар, известен на хората, практикуващи така нареченото „изкуство на чехъла“.

— Назад — писна тя, — не се докосвайте до господарката ми!

— Счупи ми крака! — викаше Контансон, като се надигаше. — Ще ми платиш за това…

От групата служебно облечени съдебни пристави, които влязоха, без да свалят противните си шапки от още по-противните си глави и чиито лица сякаш бяха от прорязано с жилки махагоново дърво, кривогледи, безноси и с разкривени усти, се отдели сладникаво усмихнат Лушар; бе облечен по-чисто от другите, но и той остана с шапка на глава.

— Госпожице, арестувана сте — каза той на Естер. После се обърна към Йороп. — А ти, моето момиче, да знаеш, че всяка съпротива е излишна, а всяко бунтарство — наказано.

Шумът от спуснатите приклади на пушките по плочите на трапезарията и преддверието — белег, че полицаят е придружен от охрана — подчерта още повече думите му.

— А защо ме арестувате? — запита невинно Естер.

— Ами нашите борченца?… — отговори Лушар.

— А, вярно! — възкликна Естер. — Почакайте да се облека.

— За жалост, госпожице, ще трябва да се уверя дали в стаята ви няма някаква възможност за бягство — каза Лушар.

Всичко това стана така бързо, че баронът още не бе успял да се намеси.

— А, парон ти Нусинген, сега ас съм бротафачка на човешко месо… — извика ужасната Азѝ, промъквайки се през приставите до дивана, където се престори, че открива банкера.

— Отфратителна уличница! — възкликна Нюсенжан и се изправи в цялото си финансистко величие.

И той се втурна между Естер и Лушар, който при един вик на Контансон свали пред него шапката си.

— Господин барон дьо Нюсенжан!…

При едно движение на Лушар съдебните пристави излязоха от жилището, като свалиха до един почтително шапка. Остана само Контансон.

— Господин баронът ще плати ли?… — запита търговският агент с шапка в ръка.

— Ште блатя — отговори Нюсенжан, — но трепфа та снам са какфо здафа тума.

— Триста и дванадесет хиляди франка и няколко сантима с разноските, но арестуването не влиза вътре.

— Дриста хиляти франка! — възкликна баронът. — Тофа е мноко скъпо сапуштане са етин мъш, брекарал ношта на тофа канапе — пошепна той на ухото на Йороп.