Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Тя ще остави нещата такива каквито са. Във всеки случай няма да отиде и да предизвиква усложнения. Съобщението беше една формалност, потвърждаваща отношенията, съществували между госпожица Прици и Чарли много преди самата Мардел да се запознае с него. Времето между тази формалност и абсолютната истина — според Мардел — брака на Чарли с онази жена — удължаваше надеждите й, че най-накрая той може да не се ожени за нея. Мина й през ума да скочи от небостъргача на Световния търговски център или да се хвърли в клетката на полярната мечка в зоопарка, или да помоли господин Померанц да й намери работа като бяла робиня в Рио или Хонконг, но се сети за забавленията във Вашингтон по Коледа и за Фреди, усмихна се щастливо и реши просто да изпрати на Чарли и госпожица Прици сватбен подарък.
Същия следобед, на път за репетиции в залата на 46-та западна улица, където за пръв път щеше да бъде певица-стриптизьорка и трябваше да поработи над изпълнението, подготовката на което им струваше цял куп пари, както каза Померанц, някой се блъсна в нея на многолюдната улица. Тя се завъртя, за да избегне удара и видя госпожица Прици зад себе си. Мардел зяпна от изненада. Тази жена нямаше срам. Мардел се приближи до нея. Тълпата си проправяше път край тях.
— Следите ли ме? — попита тя, повече заинтригувана отколкото възмутена.
— Продължавате ли да се срещате с Чарли?
— Не тук. Не на репетициите.
— Ще ви вземе ли оттам?
— Не.
— Ще се видите ли довечера?
— Е, това е моята вечер. Вчера беше вашата.
— Не получихте ли съобщението тази сутрин?
— О, да.
— И как ще се видите с него довечера? Това е въпрос на чест, нали?
— Не мисля, че следенето на хора, с надеждата да откриете нещо, което да използувате срещу тях, е въпрос на чест, нали?
— Трябва да защитавам това, което е мое.
— Не можем да останем тук. Хайде да пием по едно кафе.
Вървяха заедно и мълчаха. Откриха една закусвалня на Осмо авеню. Седнаха на бара.
— Сигурна ли сте, че искате Чарли? — попита Мейроуз.
— Аз просто се забавлявам, госпожице Прици.
— Знаете ли какво работи Чарли?
— Имаше толкова много други неща, за които да мислим.
— Той е гангстер.
— И други ми го казаха първата нощ, когато се запознахме.
— Той е специален гангстер. Той е…
Тя искаше да й каже, че Чарли е семейният vindicatore, но не можеше да произнесе думата. Ако изтървеше пред външен човек нещо за семейния бизнес и чрез Чарли то стигнеше до баща й и дядо й, собствените й хора щяха да я накажат. Но трябваше да го направи. Чарли беше най-важната част от бъдещите й ходове. Трябваше да накара тази жена да се откаже от претенциите си върху него.
— Той е отмъстителят на нашата фамилия. Сама трябва да разберете какво означава това.
— Госпожице Прици… вие ме унижихте по телефона. Унижихте ме в болницата с онази чуждоземна гладиола. Дойдохте в апартамента ми и ме унижихте и там. Следите ме по улиците и сега искате да опозорите Чарли с лъжи, които унижават вас. Нека ви помогна. Ако можете да се омъжите за него, ваш е. Ако го направите, ще си замина. Но дотогава той е ничий… Разбирате ли ме? Това кафе ми влияе зле на храносмилането.
Петдесета глава
Към шест без петнадесет Поп влезе в офиса на Чарли в Пералнята и му предложи да го закара до вечерното училище.
— Благодаря, тате. Моят пикап е отвън.
— Ще ми бъде приятно да отидем заедно.
— Как ще се прибера у дома?
— Водопроводчика ще ти докара колата до училище.
— О’кей.
Качиха се в очукания буик на Поп и тръгнаха по Флатбуш авеню към Мидуд.
— Трябва да говорим, Чарли.
— Проблем ли има?
— По-лошо отколкото мислиш. Мей дойде при мене снощи. Като че беше леко пийнала и малко истерична. Не знам как сте го докарали чак дотам, но тя е пуснала хора по следите ти. Показа ми докладите.
— Знам, Поп, същото беше и в Маями.
— Бил съм с Прици повече от четиридесет години. Никога не забравяй, че тя е една от тях — може би най-истинската след дон Корадо. Тя не се предава. Не приема нещата такива, каквито са.