Фамилията Прици

Простата истина беше, че едно истински велико изпълнение трябваше да увлече цялата публика. Все пак превъплъщението беше убедително за Чарли, баща му и госпожица Прици. Те в края на краищата бяха публиката, не Фреди. Тя се чувствуваше отлично в Иейл, но тогава интересите й клоняха повече към драматургията. Всъщност животът беше истинската школа според нея. Превъплъщението на ла Тур я беше ангажирало изцяло. Ако това беше обикновено представление, както го бяха запланували, а не пълно вживяване в ролята, тя знаеше, че никога не би придала такава важност на Чарли. Нещо от чара му я беше завладяло и увлечена от изкуството си беше допуснала да стане прекалено важен за нея. Той наистина беше много, много сладък, въпреки отвратителната си откровеност. За щастие осъзна, че скоро ще й бъде трудно да се раздели с него. По средата на равносметката й се наложи да си припомни, че той в края на краищата не е Фреди. Запита се дали щеше да гледа на Чарли с такова отчаяние, ако животът й беше протекъл по различен начин.

В такъв случай никога нямаше да напусне своя Шафтсбъри, който изобщо не беше виждала. Въображаемият й баща нямаше да бъде прокажен. Кралицата на Англия нямаше да насочи радиосигнали в съзнанието й, измишльотина, която още не може да повярва, че Чарли е преглътнал. Щеше да е израснала там, да се е омъжила и досега да има деца, ако не беше водила този живот. Нямаше да напусне дома си на четиринадесет, разполагайки само с тялото си, за да го продава в баровете, принудена да се откъсне от майка си и от семейната среда.

Знаеше, че какъвто и късмет да беше извадила, ако всичко беше така както го беше изиграла, тя не би могла да получи по-подходящ и по-изискан партньор от Чарли. Той беше изиграл великолепно една роля, която изискваше от него да я обича истински. Нямаше нищо ново в това да си обичан, но все пак беше ужасно приятно. Нито добро, нито лошо. Може би успя да поразклати увереността на годеницата му в предопределеността на нещата, c’est la vie.

Когато получи съобщението за сватбата на Чарли, тя го скри заедно с поканата в чекмеджето на шкафа, под бикините си. Представи си каква сцена би се получила, ако приемеше поканата. Госпожица Прици щеше да се изблещи ужасено при вида й, но тя самата беше изпратила поканата, така че нищо не можеше да направи. Какво щеше да стане, ако пристигне на тържеството и мине през тълпата от гости, за да поздрави младата двойка? Жената сигурно щеше да се нахвърли върху нея. Щеше да последва грандиозна сцена, която можеше да изиграе докрай, но Чарли не заслужаваше подобно унижение. Трябваше да преглътне удара и да се признае за победена. Извади един календар и изчисли, че датата на годежа е четвъртък, 27 ноември, и е точно две седмици след деня, в който Чарли й каза, че всичко ще се оправи за две седмици. Той не беше сложен човек. Винаги вършеше това, което беше казал, че ще свърши. Опитваше се да бъде честен. Когато каза, че нещата ще се уредят след две седмици, за нея това трябваше да означава, че той потвърждава официално годежа, но не смята въпроса за решен окончателно. Всичко можеше да се случи до деня, в който той се ожени наистина.