Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Джентълмен Джоул и Червената кралица
Джентълмен Джоул и Червената кралица - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Джентълмен Джоул и Червената кралица

Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:

Три години след кончината на своя съпруг Корделия Воркосиган, овдовялата вицекралица на Сергияр, е готова да поеме в нова посока. Оплита в своите планове и Оливър Джоул, адмирал на сергиярския флот, изправя го пред дилемата на неочаквани решения и невъобразим доскоро кръстопът.
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 152
Перейти на страницу:

— Няма да мога да остана до късно. На следващата сутрин отлитам за станцията.

Тя кимна, отбеляза въпросната вечер в календара си като заета и добави бележка към кухненския персонал. Бързият преглед на утрешния график никак не утеши Джоул, не го мотивира и изобщо не му помогна да се откъсне от Корделия, но с цената на героични усилия, които едва ли биха му спечелили особено съчувствие, дори ако имаше на кого да се оплаче, той се предаде на карийнбургската нощ.

Оливър беше заминал за орбиталната си инспекция преди няма и половин седмица, а Корделия вече се чувстваше отегчена до смърт. Отегчена и неспокойна. Потропваше по черното стъкло на бюрото си в кабинета и зяпаше дъждовната нощ в задната градина. Разноцветните лампички сред растенията и покрай алеите бяха като странни жизнерадостни акценти в мрачната нощ.

Не беше като да нямаше купища работа. Отхвърлила бе най-горния пласт спешни задължения за деня, но отдолу винаги имаше втори пласт, по-труден. И трети под него. Най-добрият начин да се измъкнеш от работа е като се затрупаш с още работа. Замисли се над този парадокс и накрая си призна, че бяга от конкретна задача. Една задача, но с много подточки, уви. „Да му се не види“, както би казала сладката ѝ снахичка. Мислеше върху това от месеци, от години. В известен смисъл дори от десетилетия. Нямаше причина да се плаши точно сега, когато планът ѝ най-сетне беше на път да даде плод.

Извика кодирано-теснолъчевата записваща програма, настани се удобно на стола си, изправи рамене и нагласи уверена усмивка на лицето си.

— Здравей, Грегор. Не е спешно; обаждам се по личния ти канал, защото се касае за нещо лично, а и за да стигне съобщението до теб по най-бързия начин. — Защото следващото съобщение щеше да потегли към Майлс, а в случай че синът ѝ и доведеният ѝ син си сравняха бележките, което далеч не беше изключено, Корделия не искаше Грегор да е в неведение. — Първо, редно е да знаеш, че планирам най-късно след година да си подам оставката като вицекралица на Сергияр. Може и по-рано. Така че ще е добре да си отваряш очите за подходящ заместник. Или за десетина такива, защото бройката на желаещите да поемат поста ще е подмножество на най-способните и подходящите за него. — Спря записа на пауза, докато състави наум собствен списък с най-важните качества, които трябваше да притежава човекът, наследяващ отговорността за нейната планета. Човек, който няма да съсипе всички проекти, които тя е стартирала и подготвила — всички те бяха в процес на развитие, но на Сергияр нищо не беше завършено. В същото време смяната на управлението не включваше ли и точно такива неща като смяна на посоката? Като се започне с онази първа смяна на управлението отпреди почти три десетилетия, когато Арал се беше отказал от регентството, предавайки империята в ръцете на Грегор, и която бе протекла сравнително гладко, ако не се броят няколко дребни проблема на прехода. За които тя се стараеше да не си спомня, нито да се сърди на Грегор, майчински или в друго свое качество. Онзи проточил се кошмар покрай грозния заговор на Вордрозда и Хесман беше приключил успешно все пак. Да не споменаваме за почти катастрофалните събития около Центъра Хеген… За Грегор тези неща сигурно изглеждаха много по-назад в миналото, отколкото за нея.

Поклати глава, извади списъка, който бе нахвърлила по-рано, и плъзна поглед по точките и подточките — слава богу, в последно време престрелките се извършваха с точки и тирета, а не с куршуми — и задраска половината. След това задраска още няколко, докато не сведе списъка до трите си най-важни приоритета. Така де, имаше време да обсъждат детайлите. Включи записа и изложи редактирания си списък с лаконичната ефикасност на човек, който цял живот докладва. После натисна отново паузата. Поднови записа.

— С което стигаме до причината за оставката ми. Нямам здравословни проблеми, между другото — побърза да добави, в случай че императорът би стигнал до този погрешен извод, докато слуша съобщението ѝ. Нямаше смисъл да го тревожи излишно. Имаше само бегъл спомен за съобщението си отпреди три години, когато го бе уведомила за смъртта на Арал. Сигурно би могла да го отвори в комтаблото, за да си опресни паметта. Ако трябваше да избира между това и да си пъхне ръката в лагерен огън, би избрала пламъците, благодаря. „Съсредоточи се, жено.“ — Просто реших, че е време да осъществя едно отколешно и дълго отлагано свое желание.

Почти със същите думи, с които го бе обяснила на Оливър, тя разказа за замразените гамети, за правния им статут, как ги е донесла на Сергияр и за технологичното зачеване на Аурелия и нейните все още замразени сестри, пет на брой. Аурелия вече беше на шест седмици — Корделия се бе отбила в репродуктивния център снощи за поредната си визита, — което означаваше, че е пресрочила с две седмици датата, на която по план трябваше да съобщи радостната новина. В исторически план тази новина се оповестявала чак на третия месец след зачеването, дори в началото на четвъртия. Вероятно от предпазливост, защото помятанията често убивали ранните надежди, а и защото в онези средновековни времена, преди появата на надеждни тестове за бременност, първите осезаеми движения на плода били окончателното доказателство, че наистина се е зародил нов живот. Корделия още помнеше онова едва доловимо пърхане ниско в корема си, докато беше бременна с Майлс, преди… небеса, преди четиридесет и четири години. Кой да подозира, че от онова едва доловимо пърхане ще се роди такова хиперактивно малко чудовище? Усмихна се, после отново спря записа на пауза. Трябваше да реши как да включи потенциалните синове на Оливър в този доклад. Момчета, които технически щяха да са братя на Майлс.

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)