Warcross

Ховърбордът ми вече набира скорост. Белият пейзаж профучава край мен, грамадите на ледените монументи са все по-близо. Ашър и Рен карат до мен. Ашър дръпва напред. Предпазливо изпробвам ховърборда си и разбирам, че и под двете ми пети има бутони. Щом натисна с крак отпред, ускорявам ход. Натисна ли с крак отзад, бия спирачки. Ще трябва да внимавам — ако ударя твърде силно спирачки, ще запецна във въздуха и ще се сгромолясам долу.

До мен Рен се откъсва от формацията по команда на Ашър. Скръцвам със зъби, но после решавам да не тръгвам след него засега. Рен чу инструкциите на капитана. Ако съм прекалено явна в преследването си, вместо да слушам Ашър, ще се усети, че съм намислила нещо.

Диамантът сияе над главата на Ашър. В центъра на зрителното ми поле има прозрачна кръгла карта, показваща шестте точки, в които се намират в момента всичките ни играчи. Без малко да загубя равновесие, когато върху ни връхлита нов порив на вятъра. Първият леден монумент стремглаво лети към мен.

— Сега, Еми! — изстрелва Ашър по нашия канал.

Поглеждам нагоре към пауъръпа „Мълния“, левитиращ насред грамадната дупка в леда. После измествам тежестта си върху задния крак. Ховърбордът ми литва нагоре. Привеждам се, докато почти се залепям за борда — промяната ускорява хода ми и политам като ракета към кълбото.

Сграбчвам го в движение и профучавам през дупката.

Споменът за триизмерната карта на света изскача в главата ми. Виждам структурата, през която преминавам, от всичките ѝ страни, спомням си пукнатините и наклоните на терена. За част от секундата изчислявам как може да се срути тази ледена структура, ако сега я засегна. „Направи го!“, казвам си. Вадя пръчка динамит от колана си и я лепвам на стената, докато преминавам. После се втурвам надолу.