Warcross

Вдясно от мен се появява противникът.

„Демоничната бригада“ е облечена изцяло в бляскаво сребристо. Джена се усмихва самодоволно на Ашър, а после подигравателно му козирува. Ашър само скръства ръце, все едно не я забелязва. Леденият поглед на Макс Мартин се плъзва по всички ни. Но този, който се е съсредоточил изцяло върху мен, е Тримейн, с неразгадаем израз в леденосините си очи. Нацелил е мен и си спомням как оттренирвах с другите неговите хватки, как Рошан ме предупреди за неговата приспособимост. Наблизо Рошан е стиснал зъби. Двамата дори не се поглеждат.

— Добре дошли на първия официален мач от шампионата! — се чува в слушалките. — Днес „Демоничната бригада“ се изправя срещу „Ездачите на феникси“ в Белия свят — пейзаж, за който са нужни скорост, хитрост и бърза мисъл! Няма да има нито време, нито място за колебания!

Артефактът на нашия отбор се появява над главата на Ашър — блестящ червен диамант. Сребрист диамант проблясва над главата на Джена. Десетки пъстроцветни пауъръпи изскачат из цялото ниво във въздуха, над монументите долу, на земята. Оглеждам ги и търся някой в обсега ми, който да си струва усилието.

— Еми! — чувам в ушите си гласа на Ашър по личната връзка на отбора ни. — Монументът най-близо до теб. Виждаш ли пауъръпа „Мълния“? Докопай го.

Мярвам кълбо в бяло и синьо, увиснало в центъра на дупка, зейнала в първата ледена структура.

— Ясно! — отвръщам.

— И какъв интересен избор на капитан Ашър! — разправят в момента анализаторите. — И от двете му страни стоят не един, а двама уайлдкард играчи в първия мач за сезона на „Ездачите на феникси“! Емика Чен и Реноар Тома трябва да са го впечатлили по време на тренировките!

— Успех! — казва Рен, докато водещите четат правилника. Знам, че това е за мен, и както обикновено не мога да разбера дали го казва искрено, или злонамерено. Пускам му напрегната усмивка.

— Да ти се връща — казвам.

Когато говорителите приключват с правилника, всички играчи се удряме по два пъти с юмрук в гърдите в знак на съгласие. Светът замира. Чувам само тишина.

После прозвучава познатият рог, оповестяващ началото на играта.

— Готови… СТАРТ!

И светът край нас оживява. Пориви на вятъра раздухват сняг високо в небето. Пламъците, които моят ховърборд изпуска, се обръщат на деветдесет градуса и се изстрелвам нагоре като куршум. Инстинктите ми на скейтбордист моментално се задействат — докато другите край мен се олюляват върху своите машини, аз прикляквам в позиция с идеален баланс. Ашър ми хвърля изненадан поглед. Сняг връхлита в лицето ми и нищо не виждам. Мигам, за да го изчистя от очите си.