Warcross
- Автор: Лу Мари
- Серия: Warcross #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-956-9
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Warcross». Краткое содержание книги:
Погледът ми се отмества към ледника под нас. В подножието на скалите за живот се пробужда бял дракон, мощните му движения вече пропукват леда, който го държи в плен. Присвивам очи. Ако намеря начин да го контролирам… Ръцете ми посягат към въжето, увито около кръста ми, и когато Ашър и Рен атакуват демоните, аз се гмурвам към повърхността и се приближавам с бавен ход към дракона.
Докато се нося надолу, забелязвам, че ме следват светлини — нечий ховърборд се носи близо до земята в пълна тъмнина. Тримейн. И се приближава бързо. Имам време само колкото да погледна нагоре, преди да се стовари върху ми. И двамата се забиваме право в повърхността на ледника. И падаме от бордовете си.
Светът около мен се разпада и всичко, което мога да видя, е завихрен сняг и вечерно небе. След това всичко примигва — и в следващия миг двамата с Тримейн сме се регенерирали пълен ход зад другите.
Тримейн се обръща и забива в мен убийствен поглед.
Аз само му се ухилвам. „Взрив от скорост“, пауъръпът, който Хами ми подаде по-рано, още фигурира в инвентара ми — и сега го употребявам. Той блясва в ръката ми и изчезва. Светът се втурва напред и почти усещам как вятърът дращи кожата ми. В мига щом свалям въжето от пояса си, драконът най-сетне се изтръгва от леда и зиналата му паст с рев изскача на повърхността.
Мятам ласото си към върха на носа му. Един опит. Втори. На третия най-сетне успявам да надяна примката около муцуната на звяра. Драконът завърта глава в моя посока и надава яростен вой. От разтворената му паст изригва огнен стълб. Скръцвам със зъби, използвам инерцията от въжето и се мятам на главата му. Въжето ми се превръща в импровизирана сбруя. Долу под мен Ашър и Макс водят люта битка.
— Дръпни се назад! — казвам в комуникатора. Ашър ме стрелва с очи. Друго предупреждение не му трябва.
Дръпвам главата на дракона надолу, а Ашър изведнъж се откъсва и се изстрелва назад. Звярът изревава гневно, а после се нахвърля върху най-близкият играч — Джена. Тя успява само да вдигне ръце, преди страшилището да я налапа.
Джена Макнийл | Отбор „Демонична бригада“
ЖИВОТ: — 100 % | ПОВАЛЕНА!
Публиката изригва в превъзбуден хаос. Едва чувам гласа на коментатора сред цялата тази дандания.
Една обиколка зад нас Джена се материализира отново. Ашър вече я причаква. Щом тя се появява, той светкавично ѝ се нахвърля и преди тя изобщо да зацепи какво става, дланта на Ашър се сключва около артефакта над главата ѝ.
Край на играта.
Публиката избухва в бясно ликуване.
— Не е за вярване! — надвикват хаоса коментаторите, направо заекват от възбуда. — Всичко свърши! Джена Макнийл и нейната неудържима „Демонична бригада“ са повалени от „Ездачите на феникси“ с най-зашеметяващото обръщане на резултата, откакто изобщо се помним! Боже мой! Победа за „Ездачите на феникси“!
Ашър отмята глава, надава пронизителен вик и вдига юмрук във въздуха.
И тогава пак виждам черната фигура. Застанала е на върха на ледения монумент, в същата прилягаща черна броня, която бях видяла да носи в Тъмния свят. Нула.
Побиват ме тръпки. Защо го виждам? Защо е тук?
Светът край нас замира. Драконът, който се мъча да овладея, застива във въздуха, а после се разтваря в него. Пейзажът потъва в мрак. Примигвам, когато пред очите ми отново изниква „Токио Доум“, а петдесет хиляди зрители си дерат гърлата като бесни. И от двете ми страни съотборниците ми излизат от кабините.
— Аз толкова изкъртващ ход не съм виждал! — възкликва Рошан, който първи стига при мен и ме тупва здравата по гърба. Отварям уста да кажа нещо, но Хами се мята върху мен и ни притиска и двамата с Рошан в задушаваща прегръдка. Останалите от отбора се накачулват отгоре ни и ми запушват устата. Смачкват ме, смеят се, оплетени един в друг. Кръвта шуми оглушително в ушите ми. В другия край на арената демоните си крещят едни на други, а Тримейн се отдръпва от Джена, без да обръща и грам внимание на публиката.
Първата ми официална победа в мач от шампионата. Но мога да мисля само за това, че Нула беше там. Погледът ми се извърта към Рен. Той също се радва и се смее, но си личи, че е насила, преструва се. Очите му не се усмихват. Той поглежда през рамо, сякаш е зърнал нещо, което другите не виждат. После напрежението го отпуска и пак се ухилва и прегръща другите. И той е видял фигурата.