Warcross
- Автор: Лу Мари
- Серия: Warcross #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-956-9
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Warcross». Краткое содержание книги:
Ашър отпуска глава на специалната облегалка и оглежда всички ни. Очите му се спират първо върху Рен.
— Време е да изпробваме уменията ти на боец — казва той. — Ти си плътно до мен, уайлдкард. — После поглежда мен. — Емс… — той кимва към въртящата се карта. — Ти стартираш от другата ми страна. Хами, ти се дръж малко по-напред от нея. Награби колкото можеш повече пауъръпи и ѝ ги подавай. Рошан, ти се грижи за уайлдкард играчите и гледай да не изостават, ако ги убият рано. — Да победим! — казва той.
Споглеждам се с Рен. Както обикновено, той нищо не казва. Само кимва на Ашър, сякаш през цялото време е бил тук само заради победата, сякаш не е слизал в Тъмните светове, за да организира унищожаването на цялата игра. Ръката ми несъзнателно потрива китката, около която Хидео уви примката.
Тази игра се играе от двама.
Днес „Токио Доум“ е целият в цветове и гербове — нашите и на „Демоничната бригада“. През лещите виждаме изображението на ален феникс да се рее високо над арената редом до орда демони с качулки в черно и сребристо. Посочиш ли към стадиона, във въздуха изскачат куп статистически данни и за двата отбора. Демоните са спечелили два шампионата. Ние сме побеждавали само веднъж, но с победа над тях. Оставям мислите ми да се върнат към обидите, с които ме обсипваха Тримейн и Макс. Днешният мач се очертава интересен.
Отвътре арената изглежда още по-зрелищно. По време на Военния набор долната ѝ част бе заета от насядали в кръгове уайлдкард играчи, очакващи да ги вземат в някой отбор. Но днес всичко това го няма и е заменено с гладък под, върху който в момента се върти изображение на феникс в червено и златно — той се издига на фона на слънцето и се разтваря сред завихрена из космоса галактика. На този под в кръг са подредени десет стъклени кабини — пет за нас и пет за демоните. При официалните мачове играчите влизат в тези кабини, за да е сигурно, че всичко е разпределено справедливо между двата отбора: еднакви температурни разлики, въздушно налягане, калибриране на линка, връзка с Warcross и т. н. Освен това така се пречи на играчите да подслушват командите, давани от противника.
Стадионът е претъпкан. Един вездесъщ глас вече извиква името на всеки от нас, щом влизаме на арената; гласът е плътен и кънтящ, щом извика някое име, то се завърта в центъра на арената, изписано с пламтящи букви. Ликуващите възгласи ме разтърсват, докато един по един заставаме по средата в очакване да ни отведат до кабините ни. В отсрещния край пристигат и демоните.
— Джена Макнийл от Ирландия, най-младият капитан в официалните игри! — извиква гласът. — Тримейн Блекбърн от Англия, нейният архитект! Макс Мартин от Съединените щати, боецът на демоните!
Те слизат и се нареждат в редица. Дарън Кини, щит. Зиги Фрост, крадец. Тя за кратко ме поглежда в очите, сякаш с извинение, но после изправя гръб и ми кимва решително. В отговор спокойно се взирам в нея. На Военния набор може и да сме си общували приятелски, но сега сме съперници.
Прехвърлям вниманието си върху Тримейн. Той ме гледа на кръв и решавам в отговор да му пусна ослепителна усмивка.
Гласът на стадиона обявява името ми. Хоровият писък на публиката ме оглушава. Над претъпканите редове размахват като бесни плакати с името ми. „Емика Чен!“ — пише на тях. — „Отбор САЩ! Отбор „Ездачите на феникси!“ Мигам насреща, смутена от това зрелище. Някъде откъм най-горния край на арената гласовете на анализаторите току подхващат спор за днешния мач.
— Всички данни сочат — казва единият и гласът му проглушава цялата арена, — че ще видим как „Демоничната бригада“ разгромява „Ездачите на феникси“ — в момента този отбор е в дъното на ранглистата на шампионата!
— Но Ашър Уинг е един от най-талантливите капитани на игрите — спори друг. — Изборът му на уайлдкард играчи неизменно е изненадващ и загадъчен. Защо ги е избрал? Ще трябва да видим. Но недейте още да отписвате „Ездачите на феникси“!
Влизам в кабината си и я оставям да ме запечата вътре. Внезапно светът се смълчава, а ревът на публиката и гласовете на анализаторите утихват до приглушена врява.
— Добре дошла, Емика Чен! — произнася глас в кабината. Пред мен изниква червена сфера и увисва във въздуха. — Моля, погледнете напред.
Същото калибриране, през което минах за пръв път на борда на частния самолет на Хидео. Грижат се калибрирането на всеки един играч да е синхронизирано с останалите. Изпълнявам нарежданията на гласа, докато той осъществява процедурата докрай. Щом приключва, се оглеждам на двете страни през стъклото и виждам всеки от съотборниците ми в своята кабина. Сърцето ми думка оглушително в ушите.