Warcross

И нищо повече. Изчаквам за ново съобщение, но такова не идва, затова замятам крака през ръба на леглото и стъпвам на пода. Припряно навличам някакви дрехи, удрям една четка на зъбите си, свивам шарената си коса на небрежен кок и си слагам НевроЛинк лещите. За момент се вглеждам в отражението си в огледалото. Чувам пулса си в ушите. Представям си Кийра в Ню Йорк как ме гледа в игрите, сгушена на топка на дивана. Представям си как господин Арсол прави същото и не вярва на очите си.

Време е. Въздъхвам с трепет, обръщам гръб на огледалото и изтичвам навън.

Всички останали вече са в атриума, скупчени около Ашър, а той ни пуска сутрешната емисия. Отивам при тях и Хами ми кимва. Наблизо Уики търчи от един на друг и сервира на всеки любимата му закуска. За Хами — гофрета, залята със сироп и щедро отрупана с плодове и сметана, а за мен — тако с огромно количество гуакамоле отгоре. Рен, примадона съща, се суети над чиния яйчени белтъци и варен спанак, а Рошан само попийва от чаша чай с подправки и се мръщи на чинията, която Уики му поднася.

— Не днес — мрънка той.

Уики мига насреща му с най-жалния вид, който може да си придаде един дрон.

— Не желаете ли да размислите? Бъркани яйца с козе сирене са любимата ви…

Щом го споменава, Рошан позеленява.

— Не днес! — повтаря той и потупва Уики по главата. — Нищо лично.

— Яж! — подхвърля му Ашър над чинията си с бъркани яйца. — Днес трябва да хапнеш нещо, ако искаш мозъкът ти да работи!

Опитвам се да последвам съвета му, но успявам да погълна едва три залъка, преди да се откажа и да избутам чинията си настрана. Преяла съм с мисли.

Хамилтън размахва залък гофрета, набоден на вилицата ѝ, и кимва към изображението във въздуха пред нас.

— Като че първата ни игра ще е бърза — казва тя.

Първото ниво, създадено от комитета на Хидео за нашия мач, изглежда като свят от блестящи ледове и извисяващи се ледници. Пред очите ни пейзажът се върти във въздуха и ни позволява да поогледаме какво ще представлява. Под него е изреден списък с правила.

Рошан ни ги прочита на глас, сбърчил съсредоточено чело.

— Това ще е ниво с гонитби — казва той, изчопля парче фурма от яйцата си и го налапва. — Всички постоянно ще хвърчат напред-назад на индивидуални ховърбордове. Ако съборят играч от ховърборда, ще бъде възкресен една пълна дължина зад останалите, на най-ниската възможна височина над земята.

Опитвам се да обхвана с очи целия терен, докато се върти, да го запечатам в паметта си.